Черната гей комедия “Парад” обединява Балканите

 Асошиейтед прес

Хомосексуалисти и войници обикновено не се смесват на територията на консервативните Балкани. Нито пък бившите врагове от етническите войни в региона. И все пак историята за сръбски боец от войната, който наема свои врагове ветерани да охраняват гей парад се превърна в неочаквана филмова сензация.

“Парад”, черна комедия на сръбски режисьор, се превърна в най-касовия филм в бивша Югославия от години, макар да е предизвикателство както за етническото разделение в региона, така и за дълбоко вкоренената ксенофобия.

Филмът привлече над половин милион души след пускането му през октомври. Той бе еднакво харесан в Сърбия, Хърватия и Босна - нещо, което не е успял нито един местен филм след войните през деветдесетте години между бившите югославски републики. Целият регион е обединен за пръв път в харесването на този филм, заяви режисьорът Сърджан Драгоевич в интервю.

Действието на филма “Парад”, който спечели награда на престижния Берлински фестивал тази година, се развива в сръбската столица Белград, където двойка хомосексуалисти се опитват да организират гей парад, но са заплашени от насилие от крайнодесни групи. За да осъществят идеята си, те наемат сръбски ветеран от войната, който да охранява парада. Той довежда група бивши бойци от други бивши югославски републики - хърватин, босненски мюсюлманин и косовски албанец.

Използвайки объркан сюжет, подправен с черен хумор, Драгоевич засяга балканските предразсъдъци и много чувствителните въпроси за правата на хомосексуалистите и за следвоенните отношения.

Филмовият критик Милан Влайчич казва, че успехът на Драгоевич е във факта, че той успява да изпрати универсално послание за толерантност без да превръща филма в оръдие за пропаганда. Черният хумор играе ключова роля, заяви Влайчич.

Макар сръбските гей активисти да са разединени за ролята на филма в лансирането на правата на гейовете, Драгоевич настоява, че е много важно хората да разберат простото послание, че не е важно от коя националност сте, как се молите и с кого сте в леглото.

Раните, произлизащи от балканската война, остават източник на разделение години след края на сраженията.

Търканията станаха видими по време на неотдавнашната премиера на режисьорския дебют на холивудската звезда Анджелина Джоли - любовна история на фона на босненската война, която получи големи овации в Босна, но бе възприета от сърбите като пропаганда.

“Парад”, продуциран съвместно от компании в Сърбия, Хърватия, Македония, Словения и Великобритания, изглежда се възприема от повечето хора, ако не и от всички.

В Босна той се превърна в най-популярния сръбски филм след войната и е гледан повече от “Аватар” на Джеймс Камерън, казва босненският дистрибутор на филма.

В Хърватия около 150 000 души са гледали филма. И все пак влиятелната в Хърватия Католическа църква забрани филмът да бъде показан в притежаван от църквата театър в крайбрежния град Дубровник. Църквата възрази срещу гей тематиката и опита на Драгоевич да хвърли еднаква вина за войната върху всички страни.

Илюстрирайки опитите на властите да подчертават различията между сърби и хървати, хърватските власти наскоро поискаха от местните телевизионни канали и филмови дистрибутори да поставят субтитри на всички сръбски филми, макар двете страни да говорят почти идентични езици.

Предишен филм на Драгоевич “Рани” бе сред първите, на който бяха поставени субтитри в Хърватия в началото на 2000 г. Първата сцена караше публиката да избухва в смях. Когато думите “Есен 1991г.” се появиха на екрана, хърватският превод под надписа бе идентичен - “Есен 1991г.”

Драгоевич казва, че успехът на неговия филм показва, че на Балканите съществуват общи културни и исторически връзки. Това е лоша новина за националистите, каза той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: