Психоченгета от бъдещето в “Стръв” на Хосе Карлос Сомоса

03/25/12 11:17
(http://e-vestnik.bg/)

Психоченгета от бъдещето в “Стръв” на Хосе Карлос Сомоса

Хосе Карлос Сомоса. Снимка: личен сайт

Новият екстравагантен трилър на един от най-актуалните и превеждани испански творци – Хосе Карлос Сомоса е „Стръв“ (превод Марин Галовски), петият роман на писателя, който „Колибри“ издава след „Пещерата на идеите“ (2000), „Клара и сянката“ (2001), „Зигзаг“ (2006) и „Ключът към бездната“ (2007).
Историята започва привидно семпло – няколко детективи, обединени от вярата си в теорията на „псинома“, се превръщат в „стръв“ за чудовищни серийни убийци. Посредством психологически формули се проектират различни ситуации – целта е да се дешифрира начина на мислене на всеки от престъпниците. Самият сценарий на симулациите черпи въображение от съкровищницата на Шекспировите произведения.
Роденият в Куба през 1959 г. Хосе Карлос Сомоса придоби международна слава с дузината смайващо дръзки романи, написани за по-малко от две десетилетия. Навярно защото е психиатър по професия, книгите му са трескави, хипнотични трилъри, изследващи дебрите на човешката психика и населени както с „призраци“, така и с болезнено достоверни образи. Сомоса създава необозрими имагинерни светове, полива ги обилно с мистерия и виртуозни обрати, а развръзките на романите му неминуемо спират дъха. Авторът ще гостува в България по покана на Институт Сервантес и издателство „Колибри“ на 28 и 29 март. Следва откъс от романа

Стръв

Хосе Карлос Сомоса

Маската като че гледаше момичето някак злонамерено. Впрочем ставаше дума просто за езическо украшение, издялано от дърво и окачено на стената. На стената имаше и друга, съвсем същата, поставена на известно разстояние. Девойката ги забеляза за първи път в момента, когато й казаха да застане в профил. Говореше само седналият мъж, другият стоеше прав зад стола му и мълчеше.
– Сега, ако обичаш, си свали блузата.
Макар да не се изискваше да бъде прелъстителна, на нея й се стори, че си е събула панталона и обувките прекалено бързо, затова реши да вложи известно кокетство в движенията си. Блузката вече беше разкопчана, така че я плъзна грациозно по едното си рамо, после по другото и я остави смъкната до китките. Не носеше сутиен и малките й гърди едва се очертаваха на кльощавото й като на анорексичка телце, насред което триъгълникът на слипчето, черен като всички дрехи по нея, изглеждаше съвсем миниатюрно. Цветът не бе случаен, а беше избран съзнателно, за да контрастира с млечнобялата й кожа и платинените й коси. Единствените изпъкващи атрибути по нея бяха чувствените месести устни и клепачите, подпухнали от безсънните нощи на работа и от обилните количества алкохол.
След като остави блузата на същия стол, където бе захвърлила панталона си, отстъпи към средата на импровизираната сцена. Двата прожектора я заслепяваха и тя успяваше да съзре единствено маските на стената отляво и еднооката видеокамера срещу себе си. Гласът на човека зад нея бе приятен, мек и ясен.
– Завъртете се, моля.

Докато изпълняваше указанията му, тя се опита да наруши напрегнатото мълчание.
– Така добре ли е?
– Да, спокойно.
Обаче беше напрегната, и то именно понеже полагаше усилия да демонстрира самообладание. И не защото й липсваше опит в подобни сесии, нищо подобно. Лени, или Олена Гюшева, както бе записано в овехтялата й лична карта, на която бе залепена, като за подигравка, една ужасна нейна снимка от времето, когато бе на двайсет и четири, често бе заставала пред камерата и в повечето случаи дори с още по-малко дрехи. Вината беше на Карл, берлинският фотограф, който я бе измъкнал от родния й Киев, за да я доведе тук, в Ибиса. За трите години, в които бяха живели заедно, преди да я зареже, беше успял да я рекламира добре, ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/25/12 11:17 http://e-vestnik.bg/14283/psihochengeta-ot-badeshteto-v-strav-na-hose-karlos-somosa/