Здравната реформа на Обама е поставена на карта във Върховния съд

Франс прес

Важната реформа на президента Обама за здравното осигуряване, която предизвиква бурни дебати в САЩ, е заложена на карта във Върховния съд, който днес започва  разисквания, вече определени като исторически.

“Безпрецедентно”, “необичайно” - експертите се надпреварват да използват суперлативи за значението на заседанието, на което висшият съдебен орган в страната ще разгледа най-голямата реформа на президента демократ, борещ се за преизбиране.

Две години след приемането му законът, който цели да осигури здравно осигуряване за болест за 32 милиона американци, ще бъде подложен на дисекция от съда, в който имат превес консерваторите, след като беше сезиран от над половината американски щати, една работодателска организация и частни лица.

В сърцевината на спора е ключовото положение от закона, което задължава всички американци да бъдат здравно осигурени до 2014 г., в противен случай ще бъдат санкционирани.

“Ако могат да ви принудят да си купите здравна застраховка, могат да ви накарат да си купите и кола, аспержи или абонамент за спортен клуб”, заяви Кенет Кусинели, министър на правосъдието на източния щат Вирджиния - един от 28-те щати, които дадоха под съд правителството. “Никога в историята ни едно федерално правителство не е упражнявало толкова всеобхватна власт”, добави министърът републиканец.

Според бившия юридически съветник на администрацията на Обама Нийл Катял, Конгресът е откликнал на нуждите на 50-те милиона неосигурени в страната.
“Този закон регулира пазара на осигуряването срещу болест, защото липсата на такова осигуряване се отразява на икономиката. Всеки има нужда от здравна застраховка някой ден и не можем да предскажем кога ще се разболеем”, каза той.

Приетият с огромни мъки на 21 март 2010 г. закон предвижда също мярката да обхване и 16 милиона бедни, получи рекорден брой отрицателни мнения и мобилизира противниците си, които планират демонстрация пред елегантната сграда във Вашингтон.

Две трети от американците считат, че Върховният съд трябва да анулира целия закон или поне ключовата мярка, сочи проучване на общественото мнение на Ей Би Си/”Вашингтон пост”. “Това определено е най-непопулярният член на закона”, писа коментаторът на “Вашингтон пост” Рут Маркъс, която говори за “дълбоко нерационална обществена съпротива”.

Върховният съд е предвидил шестчасово изслушване по тази колосална тема, което е рекорд за последните 45 години - обикновено на всяко дело се отделя по един час. Друго необичайно решение е, че съдът ще публикува още същия ден аудиозапис на дебатите, тъй като величествената зала с мраморни колони, обект на огромен интерес за това заседание, може да приеме само ооколо 50 зрители и стотина журналисти. Сред присъстващите ще бъде министърът на правосъдието Ерик Холдър.

Деветте съдии, от които петима са номинирани от президент републиканец, а четирима от демократ, ще трябва да преценят дали законът може да оцелее без ключовата си мярка.

“Ако се откъсне сърцето от тялото, няма значение дали пръстите още мърдат”, заяви Майкъл Карвин, адвокат от работодателската организация Национална федерация на независимите предприятия, която е сред тъжителите.

Според анализатора Иля Шапиро от Института “Катон”, консервативен мозъчен тръст, казусът може да коства поста на президента Обама. Според него “ако законът бъде отменен, се зачерква най-голямото постижение на администрацията на Обама. Ако се запази, това не само ще активизира ултраконсервативното “Чаено парти” и републиканската база, но и независимите, повечето от които са против ОбамаКеър” (по аналогия с програмата за медицински застраховки Медикеър).

Но според него съдия Антъни Кенеди, който гласува понякога с левицата, понякога с десницата, ще гласува в подкрепа на реформата, а консервативният председател на съда Джон Робъртс може би, като “гарант на институционалния интегритет”, ще се присъедини към него и ще утвърди  закона с 6 срещу 3 гласа. Отговорът - през юни.

Американският закон за осигуряването срещу заболяване, иронично кръстен Обамакеър от критиците, съдържа над 2400 страници, ...

Свързани новини: