Твърде рано е САЩ да се върнат към нормалната политика

Има два типа икономически анализатори. Едните си въобразяват, че притежават дарбата да прозрат в бъдещето, а другите осъзнават неспособността си да предричат събитията, изтъква бившият финансов министър на САЩ Лорънс Съмърс. Промените в икономиката рядко могат да бъдат прогнозирани и често остават нерегистрирани, докато вече не са се развили достатъчно, така че и преценките за американската икономика би трябвало да са лишени от всякаква категоричност. Спокойно можем да кажем, че за първи път от пет години насам възможността за връщане към растеж значително над потенциала на икономиката вече изглежда много сериозна. С други думи, след като години наред рисковете бяха по-скоро за неизпълнение на консенсусната прогноза за умерен ръст, в момента те работят в двете посоки.

Натрупано търсене

През пролетта на 2010 г. и 2011 г. редица наблюдатели си помислиха, че са открили доказателства за решително съвземане на икономиката, само за да претърпят разочарование няколко месеца след това. Много фактори ни карат да мислим, че този път може да е различно. Ръстът на заетостта е далеч над този на населението. Фондовата борса върви нагоре, а очакваната й волатилност е с рекордно ниски стойности от началото на кризата през 2007 г., което подсказва по-малка несигурност за бизнеса. Потребителите, които дълго отлагаха покупките на автомобили и други трайни стоки, създадоха натрупано търсене. Пазарът на недвижими имоти, изглежда, се стабилизира. От години наред броят на домакинствата е под нормалното ниво, тъй като младите хора живеят с родителите си. В някакъв момент те ще се изнесат, създавайки самозахранващ се кръг от по-силен жилищен пазар, по-голям брой домакинства и търсене, както и по-нататъшно подобряване на жилищните условия. При условие че има правилна регулаторна политика, нововъведенията в мобилните информационни технологии, социалните мрежи и наскоро открития петрол и природен газ най-вероятно ще породят значителни инвестиции и създаване на работни места.
Вярно е, че рисковете от високи цени на черното злато, бъдещи проблеми в Европа и финансови последици от страховете за бъдещите дефицити остават осезаеми. Все пак, за разлика от 2010 г. и 2011 г., те вече са отразени ценово на пазарите и обработени в прогнози за потреблението и разходите на бизнеса. Цените на петрола вече значително се повишиха. Ситуацията в Европа съвсем не е решена, но е малко вероятно да се влоши през идните месеци до нивото от предходната година. А играчите на пазара изказват силното си безпокойство от ситуацията с дефицита. Така че не са нужни особено големи новини в някоя от тези области, за да предизвикат положителна корекция в сегашните прогнози.
Какви са последствията за макроикономическата политика? Възстановяването, на което сме свидетели сега, е отражение не толкова на естествената устойчивост на американската икономика, колкото на извънредните стъпки във фискалната и паричната политика за намаляване на задлъжнялостта на частния сектор – процес, който все още не е завършен. Оздравяващ пациент, който не довършва курса си на лечение, поема сериозен риск. Подобно на него, най-сериозният риск за възстановяването през следващите няколко години вече не идва от евентуални финансови трудности или външни шокове, а от рязко преминаване на политиката от поддържането на адекватно търсене към традиционното фискално и парично благоразумие. Дори при песимистична прогноза за потенциала на икономиката безработицата си остава 2 процентни пункта над нормалните нива, заетостта е с 5 милиона работни места под капацитета, а БВП е с близо $1 трлн. свободен потенциал. Дори и на икономика, която създава препитание на нови 300 000 души месечно и нараства с 4%, ще й отнеме 4 години да създаде отново нормални условия. Така че нормализирането на държавната политика тази година би било доста прибързано.
И наистина, скорошно проучване на това, което икономистите наричат „хистерезисни ефекти“, предполага, че забавянето може да има много неблагоприятни последствия. В последния си доклад Брад Делонг и аз твърдим, че дори е възможно преждевременните и крайни движения към фискални ограничения чрез свиване на икономиката да създадат сериозни бюджетните проблеми в дългосрочен план.

Правилният подход

Как тогава да отговорим на обоснованите притеснения относно фискалната устойчивост, крайната задлъжнялост и неминуемото връщане към нормално положение в свят, в който доверието в политиката е от основно значение? Правилният подход е да следваме политика, която има за цел нормализирането на условията, но само когато бъдат прекрачени определени граници. Федералният резерв може да се ангажира с поддържането на настоящото ниво на основната лихва, докато някакъв праг на безработицата или очакваната инфлация не бъде прекрачен. Задължението за финансиране на инфраструктурата в дългосрочен план може да налага финансов механизъм, като данък върху бензина, който може да бъде въведен, когато е достигнато определено ниво на ръста на заетост или производителност. Данъчната реформа може да въведе нови ставки едновременно с подобряващото се представяне на икономиката.
Условните задължения имат положителното качество да дават яснота на домакинствата и бизнесите относно политическите стъпки, които ще бъдат предприети и в областите, където е нужно законодателството, като по този начин премахнат политическата несигурност. Те позволяват на висшестоящите да съобразят едновременно краткосрочното увеличение и средносрочната предпазливост – точно от каквото се нуждаем сега. В условията на волатилна икономика в глобален мащаб в политиката винаги има елемент на непредвидимост. Като го признаем открито, си осигуряваме увереност и запазваме доверието в свят, чието бъдеще никой не може да предскаже с точност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: