Пророчествата за разпад на еврозоната са чиста фантазия

Когато се създаваше еврото, икономистите се разделиха на ентусиасти, опоненти и реалисти и всички те прогнозираха коренно различни предимства и недостатъци на проекта. До 2007 г., когато младата валута процъфтяваше, ентусиастите обявиха преждевременна победа. Сега е ред на опонентите и те, разбира се, грешат, пише Чарлз Виплош. Казвам „разбира се“, защото валутите се създават, за да просъществуват в продължение на векове. Тяхното представяне не може да се прецени след 5 или 15 години. Разбираемо е, че хората, които изпитваха силни предразсъдъци срещу създаването на еврото, ще се изкушат да наложат схващанията си, когато ситуацията поеме в предсказаната от тях посока, но схващанията им със сигурност ще са погрешни, при това умишлено.
Реалността обаче е, че промените в по-широк исторически план, в какъвто трябва да се гледа еврото, изискват много по-дълъг период на наблюдения. Ако искате да докажете тезата си твърде рано, ще трябва да пренебрегнете данните. Нека вземем например статистиката за ръста на четири сравнително малки европейски държави с приблизително еднакви размери - две в еврозоната (Финландия и Холандия) и две със собствена валута (Швеция и Швейцария). С правилните трикове можете да използвате опита на тези четири страни, за да докажете каквото си пожелаете за състоянието на еврото. Един от манипулативните подходи е да изберете удобния за вас период. Друг вариант е нормализация (изолиране на статистическата грешка) на цифрите за определена година, за да създадете впечатлението, което искате.

Избор на периоди

Периодът 2001-2011 г. е удобен, ако искате да демонстрирате неуспеха на еврото, тъй като в този отрязък от време Швеция и Швейцария се представиха много по-добре от Холандия. В същото време ще пренебрегнете важния факт, че първите две страни претърпяха имотни балони, както и банкови кризи в началото на 90-те години. След сътресенията двете икономики извън еврозоната имаха проблеми с наваксване на изоставането си. Швейцария в частност претърпя огромен провал в това отношение. Ако добавим Финландия, която е част от паричното обединение и претърпя подобна криза през 90-те години, проблемът ще стане очевиден. Сравнение между Финландия и Швеция показва, че въвеждането на еврото не е довело до разлика в икономическото представяне на двете скандинавски страни. Правилното заключение е, че изборът на определени държави и периоди просто не е приемлив начин да се докаже една теза. Може да има доводи срещу единната валута, но те трябва да се базирани на по-здрава основа.
Реален аргумент е липсата на фискална дисциплина. Един валутен съюз не може да оцелее без придържането на всяка членка към лимитите за бюджетните дефицити. Когато държавите се откажат от суверенитета на паричната си политика, публичният им дълг започва да се емитира в чужда валута, както показа проф. Пол де Граве. Правителство, което е позволило на дълга си да стане толкова голям, че да загуби достъп до пазарите, трябва или да получи помощ, или да фалира. Помощта може да бъде под формата на инфлация, заеми или дори съдействие от други правителства или от общата централна банка. Проблемът е че спасяването генерира изкривени стимули, познати като морален риск. Щом се стигне до фискална недисциплинираност, има само лоши варианти. Точно в това положение сме. Но какво означава този провал?
Гледната точка на много от противниците на еврозоната е, че понеже страните в нея не успяха да наложат фискална дисциплина, сега проектът е обречен на провал. Без съмнение фискалната дисциплина се провали, но това не означава, че проблемът не може да бъде разрешен. В действителност засегнатите правителства вярват, че той може да бъде решен, и то веднага.

Израз на вяра

Понасянето на отговорността за експлозията на държавните дългове (повече от 80% от брутния вътрешен продукт на Франция и Германия например) политиците сега изразяват с твърдата си увереност, че необходимата дисциплина може да бъде наложена през следващите няколко години. Като налагат строги мерки на страните, които са загубили пазарен достъп и са в рецесия, те влошават нещата, разбира се, но по-страшното е, че те също така показват, че все още не възприемат фискалната дисциплина като дългосрочна концепция. В действителност няколко години на излишъци или дефицити едва ли могат да ни разкрият нещо за фискалната дисциплина. И така, ревнивите привърженици на фискалната дисциплина, които като цяло са от групата на евроентусиастите, осигуряват на противниците на еврозоната солиден аргумент. Това е именно фактът, че еврозоната не е способна да се справи със собствените си недостатъци. Този случай все пак не е широко изтъкван от противниците на еврозоната, защото те се опасяват, че някой може и да ги слуша и че най-очевадният недостатък на еврозоната може да бъде премахнат. Това, че еврозоната има недостатъци, не е особено опасно. Начинанието е сложно и ще е истинска изненада да бъде изпълнено 100% от първия път. За това свидетелства историята. Еврозоната ще оцелее, ако дефектите й в крайна сметка бъдат премахнати, но най-вероятно ще трябва да почакаме няколко години или десетилетия, за да видим резултата.
На всички им харесва да приемат САЩ за модел на успешно сглобена федерална система. Въпреки това страната премина през поредица от щатски кризи до 1840 г., когато федералното правителство събра куража да сложи край на спасителните финансирания. Истина е, че няколко щата фалираха след това, но дотогава фискалната дисциплина беше твърдо наложена като изискване за членство в доларовата зона.
Опонентите на идеята за еврозоната също така прогнозират, че държавният фалит ще бъде последван от излизане от еврозоната. Макар и поради точно обратните причини, мнозина поддръжници на еврозоната правят същото. Опонентите се надяват фалитът да доведе до излизане, като причини сгромолясване на валутата. Подкрепящите еврозоната се надяват, че страхът от излизане ще предотврати банкрута. Но каква е връзката между фалита и излизането от евороната? Няма законова процедура, чрез която дадена страна да може да напусне единната валута, нито пък чрез която останалите да изгонят фалиралата страна. Нито пък това е логично от икономическа гледна точка.

Прочети цялата новина

Свързани новини: