Не казвайте на Обама и Райън, но бюджетите им си приличат

Ето ви изненада. Фискалните планове на президента Барак Обама и председателя на Бюджетната комисия към Камарата на представителите Пол Райън си приличат повече, отколкото предполагате.
Разчетът на Райън предвижда по-драстично свиване на дефицита, повече данъчни съкращения и по-високи разходи за отбрана, общо финансирани със значително редуциране на програмите с постоянно контролиран бюджет. За сравнение Обама предлага по-незначително коригиране на дефицита, по-малко разходи за отбрана, вдигане на налозите за богатите и по-безболезнено орязване на програмите за бедните.
Ако оставим повърхностните разлики настрана, десетгодишните числа разкриват по-интересна картина. Според Бюджетната служба към Конгреса дефицитът през 2022 г. при плана на Обама ще бъде около 3% от БВП, при 8,1% тази година. Райън ще сведе дупката до 1,25% от БВП до 2023 г. Обама ще увеличи данъчните приходи на 19,8% от БВП спрямо 15,5% в момента, най-вече като остави въведените от Буш по-ниски ставки да изтекат за домакинствата с доход над средния. Райън ще удължи действието на всички облекчения и ще намали стъпалата в данъчната стълбица от 6 на 2 – 25% и 10%. Въпреки това приходите според неговия план ще се повишат до 18,75% от БВП, което е над историческата средна стойност от 18%.

Ребалансиране на разходите

И двата бюджета предвиждат ребалансиране на разходите за здравеопазване. Със законопроекта си за реформа Обама ще създаде щатски борси за осигурителни планове, които ще се конкурират за обезпечаването на физически лица и собственици на малък бизнес, някои от които получават субсидии за вноските си. Републиканецът Пол Райън ще изостави Закона за достъпно здравеопазване, но ще въведе борси за търговия на планове, чиито таргет са възрастните бенефициенти по програмата Medicare, които по принцип получават субсидии. Не е трудно да видим компромиса: чрез борсите ще става разпределението на застраховките, като правителството поставя минимални стандарти и осигурява подпомагане за бедните, хората с увреждания и възрастните.
Обама и Райън ще пренасочат държавните разходи от заможните и към по-бедната част от населението. Обама ще използва „Правилото на Бъфет“, което предвижда по-високи налози за домакинства с доходи над $1 млн. Райън ще възвърне част от загубените досега $10 трлн. през следващото десетилетие, като намали данъчните облекчения за богатите. Неговата цел ще са най-вече т. нар. данъчни разходи – признаването като разход на плащанията по ипотечните лихви, благотворителните дарения, щатските и местните данъци и осигуровките, покривани от работодателите.
Това е идеята, която той и Обама вече споделят. Години наред Обама се стремеше да ограничи ползата от вратичките за богатите до това, което дават хората, за които важи ставка от 28%. Колкото и скромна да е тази концепция, законодателите и в двете партии никога не са я обмисляли сериозно. А трябва.

Изключението при данъците

Подробният план на Райън, който се ползва със силната подкрепа на кандидата за президент от Републиканската партия Мит Ромни, съвпада в общи линии с идеите на комисията „Симпсън-Боулс“ и плана, изготвен от Алис Ривлин, бюджетен директор по времето на президента Бил Клинтън. И в двата случая се предвиждаше по-нисък данък върху доходите на най-богатите американци, който в момента е 35%. Крайният възглед по данъчното облагани ще е на Обама, който иска да повиши федералните налози за най-богатите до около 40%. Това не означава, че бюджетът на Райън е безгрешен. Центърът за бюджетни и политически приоритети изчислява, че 62% от съкращенията на Райън ще дойдат от програми за американците с нисък доход (което е твърде много), а 37% от данъчните облекчения ще отидат при хората с доход над $1 млн. (също е твърде много). От Центъра за данъчна политика смятат, че понижаването на данъчните разходи почти наполовина (без да се включват инвестиционните доходи като капиталови печалби и дивиденти) ще генерира близо $2,6 трлн. в рамките на десетилетие, което е много по-малко от необходимите на Райън $10 трлн. Освен това изследването констатира, че данъкоплатците със среден доход ще понесат малко по-тежък удар от тези, формиращи най-богатия 1% от населението. Ясно е, че Райън има още върху какво да поработи. Бюджетът на Обама също има недостатъци поради много причини. Президентът твърди, че ще осигури спестявания за $4,3 трлн. до 2021 г., което е малко повече от сумата от $4 трлн., поставения от „Симпсън-Боулс“ национален стандарт. Но той приспада вече гласувани спестявания от $1,6 трлн., $740 млрд. от намаляването на средствата за военни действия в Ирак и Афганистан и $830 млрд. от продължаването на по-ниските ставки за данъкоплатците с висок доход от ерата на Буш. Планът „Симпсън-Боулс“ не разчита на подобни трикове, за да осигури спестявания от $4 трлн. Очевидно и Обама има още върху какво да поработи.
Обама и говорителят на Камарата на представителите Джон Бонър са изминали около 80% от пътя към голямо споразумение за съкращаване на дефицита по време на тайните преговори за таван на дълга миналото лято. Последните 20% не би трябвало да са непреодолими. Те може да се окажат комбинация от плановете на Обама и на Райън за ограничаване на вратичките за богатите. Ако те облагат с данъци капиталовите печалби и дивидентите като обикновен доход, това ще увеличи приходите с трилиони долари в рамките на десетилетие. Понижението на ставката за заможните например до 30% вероятно ще генерира по-високи приходи, отколкото загуби, защото богатите и сега плащат много малко. Една нова сделка би включвала тестване на правата за получаване на социални придобивки. И би трябвало да включва борси за здравноосигурителни планове за възрастните, подобни на тези за неосигурени лица и малки предприятия съгласно здравната реформа на Обама. Подобни компромиси биха позволили на републиканците да заявят, че са понижили данъчните ставки и разходите за социални придобивки. Демократите ще могат да кажат, че са запазили здравната програма Medicare и социалните схеми за бедните. Така на американците ще се полагат по-малки данъци и ще дойде краят на безкрайното протакане на федералните бюджети. Кой не желае това?

Прочети цялата новина

Свързани новини: