Призраци на президенти от миналото витаят над френските избори

ДПА

Двама лидери - единият консерватор, другият социалист - се борят за влияние върху президентската кампания във Франция.

От ляво е Франсоа Митеран, единственият президент социалист в 54-годишната история на Петата република. От дясно е героят от Втората световна война и бивш президент Шарл дьо Гол.

Президентът Никола Саркози и социалистическият му съперник Франсоа Оланд постоянно напомнят за наследството им по време на кампанията с надеждата да привнесат поне малка част от величието им.

Оланд заяви на първия си митинг в Париж през януари, че 10 май 1981 г. - датата, на която Митеран победи консервативния титуляр Валери Жискар д’Естен, ще остане завинаги запечатана в паметта му. “Знам какво представляваше за всички, които бяха чакали десетилетия наред за този момент”, заяви Оланд.

Оланд познава някои поражения. Докато беше лидер на Социалистическата партия от 1997 до 2008 г., социалистическите кандидати загубиха два пъти на избори, които се очакваше да спечелят: през 2002 г., когато Лионел Жоспен не успя да се класира за втория тур на президентските избори срещу Жак Ширак, и през 2007 г., когато бившата приятелка на Оланд Сеголен Роаял бе победена от Саркози.

За да съживи усещането за двата спечелени от Митеран мандата, Оланд е възприел някои от ораторските му похвати: протегната дясна ръка с дланта нагоре, когато изразява идеал; два вдигнати юмрука, за да подчертае нещо важно; леко стържещия глас; духовитостта му.

“Митеран се върна”, обяви Кристин Окран, френска журналистка и коментатор, след като наблюдава първия митинг на Оланд. Част от реториката му е също запазена марка на Митеран. Оланд обяви за свой “истински враг” “света на финансите”, подражавайки на Митеран, който някога изобличаваше “властта на парите” като “истинския враг”.

Приликите избледняват, що се отнася до политиката. Оланд определи за свой приоритет стабилизирането на държавните финанси чрез увеличаване на данъците и поставяне на таван от 1 процент върху увеличаването на бюджетните разходи. Чак тогава той щял да започне голяма инвестиционна програма.

Митеран в първите си години като президент национализира няколко компании, увеличи минималната заплата с 10 процента, намали работната седмица на 39 часа и увеличи социалните придобивки.

За левия всекидневник “Либерасион” Оланд е олицетворение на историческо “социалдемократическо” преобразяване на Социалистическата партия, което някои членове не желаят да признаят, тъй като го смятат за някак “срамно”.

Прагматизмът на Оланд е причината за промяната, посочва “Либерасион”. За него се говори, че ще спечели изборите, но кампанията му не успя да мобилизира левите избиратели по начина на Митеран.

Междувременно от другата страна на спектъра Саркози се опитва да се прави на Де Гол. Де Гол е боготворен във Франция за това, че спаси честта на страната, като организира от изгнание съпротивата срещу нацистката окупация на Франция и срещу колаборационисткия френски режим.

Саркози се прави на способен капитан по време на криза, силен лидер и защитник на френските интереси по подобие на Де Гол. Той цитира Де Гол, отправяйки призив за патриотичен отговор на икономическите предизвикателства пред страната.

“Ако не бяхме народът на Франция, можехме да се уплашим от тази задача, но ние сме народът на Франция”, заяви той на митинг, цитирайки Де Гол по въпроса за възстановяването на Франция след войната.

Като Де Гол Саркози твърдо вярва в ядрената енергетика, семейните ценности и трудолюбието. За разлика от Де Гол обаче Саркози изпитва определено привързаност към САЩ. И докато Саркози откриваше “народната любов”, голистите казваха, че “лъскавото” начало на президентския му мандат, когато бе сниман да се забавлява на яхтата на бизнесмен милиардер ...

Свързани новини: