Прогноза: Гърция излиза от еврозоната до една година и се връща към драхмата

Гърция ще излезе от еврозоната до 12 месеца и ще се върне към драхмата. Това прогнозираха анализатори от Threadneedle Investments, клон на Ameriprise Financial Inc, цитирани от „Блумбърг“. "Мисля, че Гърция ще напусне еврозоната до 12 месеца. Нашият най-лош сценарий предвижда излизането от валутния съюз на няколко страни", посочи главният инвестиционен директор на компанията Марк Бургес. Съществуват два сценария за Гърция, заяви той. Първият предвижда, че всичко ще се развива лошо, при това Германия ще диктува какво да се прави. Според втория сценарий Атина сама ще контролира своята съдба. "Мисля, че Гърция ще избере него", смята Бургес. Излизането на Гърция и на няколко други периферни страни от еврозоната няма да доведе до края на еврото, защото икономиките на тези държави са сравнително малки. За крах на валутния съюз ще може да се говори само ако той бъде напуснат от Испания и Италия, смятат финансовите експерти.
Спекулации по повод излизането на Гърция от валутния съюз се носят още след отпускането на първия спасителен пакет през 2010 г. Те обаче се увеличиха през миналата година. Дори американският милиардер Джордж Сорос заяви, че излизането на една от страните в криза от еврозоната е неизбежно. Но водещата икономика на Стария континент – Германия, категорично се обяви против напускане на Атина от общата валутна зона. Канцлерът Ангела Меркел дори предупреди, че подобно събитие би имало непредвидими последици.
Междувременно шефът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард отчете напредъка на страната в борбата с дълговата криза, но бе категорична, че правителството има да свърши още доста работа, като една от областите, в която има нужда от повече усилия, е събирането на данъците.
На пролетната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон именно дълговата криза и необходимостта от допълнителен капитал за справянето с нея бе водеща тема. Развиващите се икономики обявиха, че са готови да дадат повече пари, макар че Бразилия настоява за по-голямо право на глас. Очаква се Китай да допринесе с около 60 млрд., Саудитска Арабия с малко по-малко, докато Русия и Бразилия ще отделят между 10 и 20 млрд. долара. Подкрепата именно на Русия, Китай и Бразилия е решаваща, след като Европа и Япония вече обявиха, че ще осигурят 320 млрд. долара, посочи Ройтерс. Освен това и Канада настоява за отслабване на доминиращата позиция на Европа в 24-членния Управителен съвет на МВФ при решението как да бъде използван новият финансов ресурс. Това би могло да осигури повече тежест на развиващите се икономики.
Според МВФ дълговата криза в еврозоната е най-големият риск за глобалната икономика и финансовите пазари вече не скриват притесненията си, че Испания и Италия могат да са следващите, поискали спасителна помощ, както направиха Гърция, Ирландия и Португалия.
При откриването на шестмесечните общи събрания на МВФ и Световната банка вчера ръководителката на фонда Кристин Лагард призова за пряка подкрепа за европейските банки, предаде Асошиейтед прес. Според нея предоставянето на повече капитал директно на европейските банки би могло да помогне за отслабване на дълговата криза. Освен това тя отбеляза, че това ще доближи европейските страни с една стъпка към финансовата интеграция.

Прочети цялата новина

Свързани новини: