Венелин Маринов, председател на УС на Българска асоциация „Полимери”: По-подходящо е отпадъците от полимери да се рециклират

- Г-н Маринов, какво ще промени въвеждането на продуктова такса и за по-плътните полиетиленови торбички?
- Практически всички полиетиленови торбички ще изчезнат от пазара, ако наредбата се спазва и има контрол. Вероятно това е целта на МОСВ. Ползите за обществото и околната среда обаче са съмнителни и най-вероятно ще бъдат облагодетелствани много ограничен брой фирми, които претендират, че произвеждат или внасят така наречените компостируеми торбички.

- Как ще се отрази това на бизнеса, на потребителите и на производителите на такива торбички?
- Просто няма да има такъв бизнес, защото едва ли някой потребител ще си купи полиетиленова торбичка, която струва 60-80 стотинки. Най-странното е, че промените, които се предлагат, ще засегнат и полимерните торбички за многократна употреба, което означава, че МОСВ на практика желае да изхвърли от пазара една цяла група съвременни материали, каквито са полимерите. Ще бъде много интересно как ще бъде контролиран съставът на текстилните торбички, тъй като много от съвременните текстилни материали са полимери. Аз лично не виждам разлика между потребителските и екологичните качества на торбичка за многократна употреба от така наречения Рафия полипропилен и от текстил от полипропиленови влакна. За съжаление производителите на полимерни торбички ще трябва да затворят тези свои производства и да намалят персонала си, което е жалко, защото в тези производства са инвестирани много средства, натрупан е много опит и технологичното ниво е високо. Някои от тези производители изнасят част от продукцията си директно и индиректно и, доколкото разбирам, ще имат проблеми и с индиректния износ, което също е много жалко в период на криза.

- Стана дума, че е намаляло драстично потреблението на полиетиленови торбички, а производството на такива под 15 микрона у нас е спряло, не беше ли именно това целта - да се намали потреблението на такива торбички и каква беше позицията ви по решението да се въведе продуктова такса за малките вторични опаковки през октомври миналата година?
- Потреблението на торбички под 15 микрона наистина намаля значително и това беше една от целите на наредбата. Тази цел беше подкрепена от Българска асоциация „Полимери“ и на практика беше постигната, ако изключим нерегламентирания внос, който позволява все още да се срещат тънки торбички по пазарите. За съжаление нашите предложения, свързани с контрола върху производството и вноса, както и предложението ни за организиране на система за обратно изкупуване на използваните полимерни опаковки, не бяха подкрепени от МОСВ. Министерството явно не е доволно от резултата и се опитва да елиминира всички полимерни торбички от пазара, дори и тези за многократна употреба, освен ако не са биоразградими, съответстващи на европейския стандарт за биоразградимост EN 13432. За съжаление анализи, потвърждаващи съответствието, не могат да бъдат извършвани в България поради липса на акредитирана лаборатория.

- Какво е бъдещето на производството на полиетиленови торбички у нас?
- Ако бъде прието предложението за промяна в наредбата, производството на полиетиленови торбички у нас няма бъдеще. Ще остане само производството на торбички, които се използват като първични опаковки, например за хранителни продукти. Предвижда се промените да влязат в сила от 01.10.2012 г. Позицията на БАП винаги е била, че трябва да се работи за разделно събиране и рециклиране на отпадъците от полимери, защото те са ценна суровина. Полимерите могат да бъдат рециклирани над 30 пъти. Полимерите, които не могат да бъдат рециклирани, могат да бъдат изгаряни, което също е вид оползотворяване, за разлика от пълненето на депата за отпадъци.

- Възможно ли е едно производство на полиетиленови торбички да бъде преоборудвано и да започне да произвежда друг вид такива торби, например от хартия или от плат, или от рециклирани материали?
- Възможно е единствено производство на опаковки от рециклирани полимери и повечето членове на нашата асоциация произвеждат и торбички от рециклиран полиетилен. За съжаление такъв не достига поради неразвитата система за разделно събиране. Мощностите за рециклиране на полимери в България не са натоварени поради недостиг на суровини. Голяма част от фирмите, рециклиращи полимери, са принудени да купуват отпадъци от други страни, за да натоварят производствените си мощности, поради недостиг на отпадъчна суровина от България.

- Какво и колко би струвало на бранша едно такова преоборудване?
- Ако говорим за торби от хартия или плат, става въпрос за нови инвестиции в съвсем друга област, за нови специалисти и трупане на опит. Това е развитие на изцяло нов бизнес, но и преоборудване. Инвестициите ще са големи, а задълженията на фирмите ще нараснат неколкократно. От една страна, са средствата, необходими за стартиране на нов бизнес, а от друга - задълженията към банки и други институции ще останат дължими и след закриване на настоящите им производствата.

- Възможен ли е компромис и в какво би се изразявал той?
- Компромис винаги е възможен, ако въпросите се обсъждат и се търсят най-добрите решения за обществото. Има много анализи, които доказват предимствата на полимерните опаковки, затова ние считаме, че полиетиленовите торбички и всички полимерни опаковки трябва да останат на пазара, да бъдат събирани и оползотворявани чрез рециклиране или изгаряне. Мощности за рециклиране има достатъчно. Проблемът е в събирането. Този проблем не може да бъде решен от една отделна фирма или група от фирми без подкрепата на държавата. Има фирми, които организираха свои системи за събиране на полимерни отпадъци, но мащабите все още са скромни. Тук говорим не само за полиетиленовите торбички, а и за всички пластмасови изделия за еднократна и многократна употреба.

- Как е уреден въпросът с този тип опаковки - торбички тип „потник“, в други страни от ЕС?
- Въпросът е дискусионен и се очаква решение на ниво ЕС. Към момента продуктови такси се заплащат в част от страните в общността, но предложените от МОСВ такси са едни от най-високите в целия ЕС.

- Говорите за антисоциален ефект от мерките на държавата спрямо бранша, в какво конкретно според вас се изразява той?
- Просто този бранш ще се свие и част от работниците и специалистите ще останат без работа. В някои случаи това е дребен фамилен бизнес и ударът върху тези малки фирми ще бъде фатален. Дори и за големите фирми ще бъде трудно да пренастроят производството си, защото са направили големи инвестиции, а евентуалните нови производства ще изискват нови инвестиции. Ще трябва да разчитат на износа и на производството на първични опаковки. Вероятно някои ще се опитат да заобиколят изпълнението на наредбата, но това според мен не е решение.

- Какво следва след 2014 г., когато цената на една торбичка от 15 микрона се очаква да достигне 55 ст.?
- Проблемът за фирмите от бранша е, че ако бъде приета предложената от МОСВ промяна в наредбата, цената и на дебелите торбички, включително на тези за многократна употреба, ще нарасне още през тази година. Ако контролът е на сегашното ниво, това няма да доведе до пълното изчезване на торбичките от пазара, но ползите няма да бъдат за българските производители, а за чуждестранните.

Прочети цялата новина

Свързани новини: