Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм: При по-голям брой туристи приходите се запазват същите

- Г-жо Карастоянова, какви са очакванията ви за летния сезон?
- Всеки следващ сезон е по-труден и особено тази година, това е вярно поради два чисто глобални фактора. Единият е, че икономическата ситуация не бележи тенденция към подобряване и всички финансово-икономически условия продължават да бъдат критични, което затруднява всеки икономически отрасъл. Както за всички в туристическия бизнес е ясно, отсъствието на дългосрочна програма за развитието на туризма в България прави работата на всички заети в този бизнес особено трудна.

- До каква степен българските курорти са готови да посрещнат туристите това лято?
- Усилията, които са направени от страна на инвеститорите в туризма, са огромни. Те са свързани, от една страна, със справянето с последствията от тежката зима и, от друга страна, с инвестициите, свързани с инфраструктурата и подобряването на хотелските части, но и на съпътстващите туристически атракции. Голяма част от нашите курорти, особено тези, които са от затворен тип или имат добър единен мениджмънт, правят това години наред. Техният ангажимент и инвестиционният процес не са прекъсвали нито за минута. Ако има една причина, поради която се отчитат резултати, свързани с повишаването на броя на туристите в проценти, ако има резултати, които са свързани с това, че туризмът запази устойчивост и позиции като експортен отрасъл през последните години, това се дължи само на професионализма на българските хотелиери и туроператори въпреки държавата! Ако има една ясна заслуга за спазването на експортното качество на българската туристическа индустрия, то тя е в частния сектор.
Това обаче не е достатъчно. За всеки икономист е важно да се постави основният въпрос, свързан с развитието на туризма. Ако в момента той генерира близо 15% от БВП на страната, какъв е реално потенциалът на този размер в БВП след 10 г. и ако той може да бъде прогнозиран, тогава всички усилия в пътя и в модела за постигане на този резултат вече са оправдани и наистина финансово-икономически обосновани. Повече от три години никой не разбира важността да се планира развитието на туристическата индустрия в България, обвързано с финансово-икономическите параметри. Единствената бодрост, свързана с данните за туризма е в посока на увеличаващия се брой на туристите. Важно е да погледнем финансовите измерения на приходите от туризъм, а те за последните години не се променят. Това означава, че при по-голям брой туристи се увеличават разходите на всички основни ресурси, свързани с обслужването на туристическата индустрия, а ние получаваме приблизително същите приходи. Това сваля себестойността на българския туристически продукт до невъзможно ниски нива. То означава, че вече няколко години българските хотелиери и туроператори поемат като буфер тази разлика. Вниманието на управляващите трябва да се насочи към това, защото този анализ би бил своеобразната гаранция за запазване на устойчивостта на туристическия продукт и търсенето на възможности за повишаване на неговата цена.

- Как според вас ще се отрази върху развитието на целия бранш евентуалното преместване на сектор "Туризъм" от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в Пловдив?
- Първата стратегическа грешка е формирането на министерство с несходни дейности - икономика, енергетика и туризъм. В целия свят няма друг такъв феномен. От самото създаване досега Националният борд по туризъм безусловно е защитавал тезата за необходимостта от отделно министерство на туризма. През последните десет години структурата, която управляваше туризма, се смени осем пъти! Сега тя започна и да пътува, което е абсолютно нелепо. Мястото на туризма е в столицата на страната, където има възможност да координира и да подкрепя развитието на индустрията заедно с всички останали държавни институции, с които има отношения. Преместването би довело до един излишен разход и по никакъв начин няма да допринесе за по-доброто развитие на туризма, но и ще забави всички стартирали процедури заради самата логистика на това преместване.

- На какви туристи разчита страната ни и как бихме могли да преодолеем славата ни на алкохолна дестинация?
- Особено тревожен е фактът, че страната ни зае трайно място в класациите на всички водещи туроператорски компании по света като дестинация за евтин и алкохолен туризъм. Важно е да се запитаме дали съществува дори един-единствен маркетингов или пазарен анализ за това, как културно-историческото наследство ще бъде превърнато в туристическа атракция и ще бъде печелившо, за да върне инвестираните в него пари. За всички професионалисти в бизнеса е ясно, че в момента основните приходи се генерират от летния и от зимния туризъм и много малък, почти символичен е процентът, който се генерира от вътрешността на страната, където всъщност са разположени тези обекти. За да се превърнат те в източник на сериозни средства, ние трябва да се преборим с много силната конкуренция на Турция, Гърция и Италия, които години наред инвестират огромен ресурс в легендата за тяхното културно-историческо наследство, срещу нищо от наша страна до този момент. Вторият аспект на този въпрос е обвързан също с пазарното ни позициониране. Ако България е страна, която се възприема като евтина туристическа дестинация, кои са тези бедни туристи, които ще плащат скъпи билети за музеи или археология и исторически паметници и дали изобщо биха имали нужда от подобен тип културни атракции? Ако ние обърнем поглед към групи от туристи и към пазари, на които има друг стандарт и други очаквания, то тогава трябва да заложим на обвързването на културно-историческото наследство, природните феномени, отлично селектираните вина, така че по този начин да предложим един продукт, който може да бъде оценен от по-претенциозни и по-платежоспособни гости на нашата страна.

- Как ще бъде спечелен българският турист за родното Черноморие през тази година?
- Отговорът се състои в разнообразието на предлагането. Изборът към България идва по няколко възможни начина. На първо място, това е след насищането на впечатленията от най-близките до нас съседни дестинации. Има чисто пазарни механизми, които трябва да намерят своето място, за да насърчат този процес. Дискусията за ДДС и липсата на добре разчетени в дългосрочен план финансови параметри разделяше организираните групови туристи от индивидуалните. Не се сещам за нито една причина защо българският турист, който индивидуално почива в България, трябва да плаща по-висок ДДС от този, който в група плаща чуждият турист! Диференцираната ставка на ДДС в туризма е един добре сработен механизъм. Тази индустрия има положителен мултиплициращ ефект за съпътстващи отрасли, като земеделие, транспорт, местни занаяти, и това отличава туризма като сектор от много други. Румъния вече води в своето стратегическо развитие пред нас, например с факта, че има развита система за ваучери, които служителите получават и които представляват социални бонуси. Това е добре разпространена практика и във Франция, и в други страни и мисля, че ако се заимства този модел, той може да допринесе едновременно за финансово-икономически положителен резултат за бюджета и да има добър социален ефект. Още преди година и половина в Румъния завърши международният търг за създаване на национален бранд.

- Как бихте коментирали нивото на туристическото обслужване у нас и какво би следвало да се промени според вас, може би образованието на кадрите, подборът?
- Предполагам, че времето, в което България е могла да прогнозира този бум на туризма преди 10-12 г., е било и времето, когато е трябвало да се създадат поне три ключови параметъра за развитието. Това в регионален и инфраструктурен план означава по какъв начин да се разрастват и развиват туристическите курорти. В този план за развитието на България на международните туристически пазари са важни ефективността и качествата на рекламната кампания. На трето място е развитието на кадрите. Предишните години този процес се е развивал хаотично. Факт е, че кадрите в туризма продължават да бъдат проблем и всички екстравагантни идеи, които през годините се чуха за внос на кадри от Филипините, от Македония или от Молдова, бяха лишени от смисъл. Решението за създаването на качествени кадри в туризма е оставено изцяло в ръцете на собствениците – хората, ангажирани с бизнеса, и те имат трудната задача да се преборят поне с два проблема. Единият е чисто инвестиционен - средствата, които могат да се отделят за повишаването на квалификацията. В този случай социалното министерство е абсолютен длъжник, защото не помня за нито една сериозна заявка, за възможност за подготовка на голям проект, който да подкрепи процеса на преквалификация или на повишаването на нивото на кадри в туризма. Добре е да подчертаем, че туризмът осигурява над 300 хил. работни места в сезона. Процентът на усвояемост на средства по оперативната програма, по която те работят, е нищожен. Второто важно нещо е свързано с народопсихологията и спецификата на българския характер. Той не е с особен афинитет към обслужващата сфера. Вероятно в този смисъл до известна степен има какво да се желае и в европеизирането на българския характер. Най-важното, от което се нуждае българският туризъм, е интелектуален потенциал.

Прочети цялата новина

Свързани новини: