Ескизи на жаждата

 Ангел Станев е художник, който в края на 70-те години дръзко преобразява рутинния пластичен език на скулптурната материя. Работите му привидно изглеждат като ескизи и голяма част от тях са подвеждащо наречени така. Всъщност, ненужното е драстично отстранено, за да се търси максимална концентрираност на изобразеното. Пространството мощно нахлува в материята, издухва непотребното, оставяйки лаконични фрагменти, изградени с филигранна нежност. Този необичаен пластичен език се възприема жадно, поражда многобройни последователи в диапазона между откровеното плагиатство и съзидателното творческо общуване.



Изложбата е замислена като разказ за събития в българската скулптура от втората половина на 70-те години до днес, най-динамичния й период, чрез творчеството на най-евристичният й представител. Тя не случайно е в Софийска градска художествена галерия, където се съхраняват най-много произведения на Ангел Станев. Между тях са: заредената със сарказъм към илюзорните творчески очаквания Люлка с Муза (Посвещeние на Димчо Дебелянов), която заслужено предизвиква едночасово брожение сред журито на Младежката изложба през 1978 година; породилата толкова подражания Глава от 1979; изсвирената на тънката струна на цигулка Фигура от 1979; политналата от вятъра Фигура от 1984.



Творбите му съчетават свръхчувственост и краен аскетизъм и са упорито, последователно изследване на звученето на вятъра в камбаната, празното пространство на люлката и ритъма между люлките, ехото на кръга все по-лаконично, все по-мощно. За тази експозиция Ангел Станев създава и вариант на една от своите десетилетия мислени композиции, в която гласът на камбаната и екотът на кръга, които се съчетават в монументални мащаби. Това звучене откриваме и в ранните рисунки.

Рисунката за твореца, дори когато е бродирана под лупа и когато е резултат от експлозия от петна и линии, носи мисията на креативно просветление, което може да послужи за десетилетни пластични трансформации.

"Своенравното" творческо поведение на Ангел Станев отдавна го е направило разпознаваем, но не и разгадаем на пръв прочит, споделя изкуствоведката Олимпия Николова за художника. Тя отбелязва, че той е лаконичен и в същото време - поетичен, авторът подрежда в странни лабиринти на мисълта гипс или бронз, восък, дантела, кадифе или зрънца от кафе.

Ангел Станев е роден през 1947 г. в Голебина, община Силистра. Завършил е Художествената гимназия в София, в която допълнително посещава часовете по скулптура на Петър Рамаданов и специалност скулптура в Националната художествена академия. От 1977-а редовно участва в национални и представителни изложби на СБХ в България и чужбина (Австрия, САЩ, Германия, Гърция, Египет, Испания, Италия, Португалия, Кувейт, Норвегия, Румъния, Русия, Унгария, Франция, Япония).
Професор е в катедра "Скулптура" на Националната художествена академия. Изявява се в международни биеналета, сред които в Букурещ - Биенале на балканските страни, Будапеща - Биенале на малката пластика, Варшава - Биенале на портрета, Кайро - Биенале живопис, скулптура, графика. Ангел Станев е лауреат на много отличия, сред които награда на Комитета за култура - V национална младежка изложба; награда на СБХ за монументална скулптура на името на Иван Лазаров; награда на СБХ за камерна скулптура на името на Марко Марков; награда на СБХ за рисунка на името на Илия Бешков; голямата награда за скулптура на "Алианц България".

Прочети цялата новина

Свързани новини: