В десетката: Относно манталитета на българския книгоиздател

(Б. р. - Споровете за качествата на книгите, издавани у нас, за политиката на държавата и издателствата, обикновено припламват около панаирите на книгата. Статия с впечатления от Пролетния базар на книгата в сайта Аз чета предизвика бурна дискусия в блогове и “Фейсбук”. Следва полемичният отговор в блога на млада издателка.)

Следващите редове са коментар на материала „Панаирът на книгата и българското книгоиздаване”, чиито автор Димитър Панайотов сам прави забележката, че изразява мнението си от позицията на „наблюдател”. Абзац по-долу наблюдателността се превръща в явна назидателност и даване, едва ли не, на ноу-хау относно работата на българските книгоиздатели.

От една страна българите са склонни да представят мнението си по даден въпрос като компетенция по въпросния. Жалка черта, най-вероятно компенсираща комплекси, както и вроден „хейт”.

Въпреки че не познавам лично Димитър Панайотов, се съмнявам той да е представителна извадка от тази национална характеристика. От останалите му наблюдения по отношение на книжните панаири и базари, както и от явно богатата му читателска култура, става ясно, че Димитър е интелигентен млад мъж.

Оттам и моето недоумение. И желание за отговор. Умишлено ще се въздържа от коментар по отношение на споменатите както в положителен, така и в отрицателен контекст издателства, тъй като самата аз работя в такова и смятам да спазя професионална етика.

И така:

„Българският пазар е залят. Буквално наспамен от глупави, безсмислени, евтини, жълти, вампирски и какви ли още не книги, които просто не би трябвало да съществуват. Не е въпрос на това какво аз харесвам. Много от нещата, които никога няма да седна да чета, са качествени, достойни за уважение и хубави, но просто не са мой тип. Но не за тези книги говоря. Говоря за онези най-откровени боклуци, които просто не заслужават да бъдат издадени. А те са огромна част от книгите, които могат да се намерят на пазара.”

Зная, че страстните читатели, гениалните автори, творци, естети и други „наблюдатели” трудно правят разграничение между текста, съдържанието и идеята  от една страна и понятието книга, от друга. Никога няма да се уморя да повтарям обаче, че книгата освен медия е и стока. Тя е пазарен продукт, който попада под същите тези икономически  правила и потребителски предпочитания, които важат за всички останали стоки. На мнозина ще прозвуча цинично, но се опирам на непоклатими факти.

„Българските издатели буквално ни зариват с десетки книги, които никой никога няма да прочете.”

Всъщност, опитват се, подобно на всеки друг бизнес, да задоволят интересите на разнородната публика. Малките издателства обикновено се специализират в определени ниши, по-големите могат да си позволят да отговорят на различни предпочитания, а с „качествените” (слагам кавички заради субективността на понятието) си издания, да култивират и култура.

„Издава се де що има. Независимо от това колко е качествено и колко ще продаде. А това е една много губеща и неправилна политика”.

Да се издава „де що има” може да си позволи някой, за когото книгоиздаването е скъпо платено хоби. Или някой, който пере пари. Не отричам, че подозирам поне едно издателство в последното, но тъй като не разполагам с преки доказателства, слагам точка.

„Българските издателства трябва да се научат какво, кога, как и защо трябва да издават.”

Смел съвет.  Какво, кога, как и защо са въпроси, на които българските издателства отговарят с опит, усет, при налични средства и с маркетинг.  И не напоследно място – с голяма доза риск. Книгоиздаването не носи големи материални приходи, но за сметка на това разходите са гарантирани.

„Разбира се, с голямото качество идват и големите цени. Абсурдните цени. Недопустимите цени.”

Отправям лична покана към Димитър да заповяда в представляваното от мен издателство и да му направим ...

Свързани новини: