В Източните Родопи предлагат на туристите местни биохрани

Сигурни сме, че с прекрасната си природа Източните Родопи ще привличат все повече туристи и ако може това да се съчетае с предлагането на прекрасни местни специалитети и биохрани, тази синергия ще доведе до устойчиво развитие в региона. Това заяви за „Класа“ Мартин Ланкестер, директор на фондация „Авалон“, по време на Дните на кулинарията с биологични и местни продукти от района на Източните Родопи, организирани от българско-холандския проект „Новото тракийско злато“. Неговото осъществяване е започнало преди 5 години и се финансира с 5 млн. евро от Националната пощенска лотария на Нидерландия. На 7, 8 и 9 юни холандският майстор-готвач Ерик ван Велувен и неговите колеги от ресторант „Соул кичън“ премериха сили в приготвянето на оригинални биохрани. На 7 юни, четвъртък, Ерик и колегите му показаха уменията си в Red Café, където гостите опитаха вкусните им ястия. За първи път бе представен „Кулинарен пътеводител на Източните Родопи“, в който са събрани традиционни рецепти от района и са описани възможностите за приготвянето им с биологични и местни продукти. Вторият ден събра почитатели на здравословното хранене с органични храни в холандското посолство у нас. Последният ден на кулинарното събитие в къщата за гости „Дивата ферма“ в с. Горно поле, община Маджарово, бе кулминацията на дегустациите на местни специалитети, приготвени изцяло от сертифицирани биохрани и напитки.
Проектът е насочен към района на Източните Родопи, където земеделието не е никак лесно. Научих, че в едно от селищата там – в Маджарово, населението е намаляло от 1500 до 550 души. Това се случва, защото хората не виждат бъдеще за себе си в този регион, коментира още д-р Мартин Ланкестер, посветил живота си на популяризирането на биологичните методи на хранене и земеделие. Той даде пример с „Дивата ферма“ на Бети и Николай Василеви в с. Горно поле, където стаите за гости от 2 вече са 7 заради нарастващия брой на туристите в региона. „Какво ще консумират гостите, когато дойдат там – не бързите храни от града, а трябва да се насладят на автентична храна от региона. Затова организираме тези Дни на кулинарното изкуство тук. Затова поканихме един от водещите главни готвачи в Холандия, който обича да готви ястия от екологични храни“, обясни Ланкестер.
Обичам да казвам, че лекарят на бъдещето е човекът, който няма просто да предписва хапчета на своите пациенти. Той трябва да е учител, който да ги научи как да водят здравословен начин на живот. От друга страна, учителят на бъдещето трябва да може да посее семето на чудото в своите ученици, т.е. той трябва да е толкова учител, колкото и фермер. Аз смятам, че фермерът е най-важното нещо, и според моите наблюдения повечето от биофермерите по света са жени. Може би това не е странно, защото тяхната задача е да излекуват света, каза още д-р Ланкестер, който по образование е лекар, но от 37 години се занимава с биоземеделие и е собственик на един от първите биологични ресторанти в Амстердам.
По време на кулинарните дни майстор-готвачът Ерик ван Велувен сподели, че е инвестирал 1 млн. евро в биоресторанти, които снабдява от собствените си градини. Сега печалбата му възлиза на 20%. Той сподели възможността от създаване на франчайз верига от биоресторанти и в България. По думите му има реална възможност в селата около София да направи такъв ресторант, а евентуално след това и франчайз верига. Според него бизнесът с биопродукти има голямо бъдеще, а според експерти франчайзът е една от печелившите антикризисни мерки.
В трите кулинарни дни, организирани по проекта „Новото тракийско злато в България“, участваха дипломати, български майстор-готвачи, представители на неправителствени организации в областта на устойчивото земеделие, биопроизводители, почитатели на органичната и здравословната кухня. Сред гостите бяха и производители на биохрани и биовино, произведено от сертифицирано грозде. Това показва нарастващия интерес към този сектор в земеделието. А както наскоро съобщи зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров, през последната година в България се наблюдава ръст от 30% на производството на биологични продукти. Сага фермерите ни отглеждат по биологичен начин над 10 хил. овце и кози и 60 хил. пчелни семейства. Биологичните производители са се увеличили през 2011 г. и вече са 1054 души. На специализиран семинар по биоземеделие Цветанов заяви още, че амбицията е биологичните продукти да станат част от менюто на българите.
Преди няколко години холандската фондация „Авалон“ е реализирала подобен проект в Карпатите, по границата между Чехия и Словакия. Сега там растат 26 различни вида орхидеи благодарение на усилията на фермерите и помощта на фондацията, изразена в създаване на пазар на цветята. От „Авалон“ не крият, че амбициите им в България са по-големи - освен подкрепата, която оказват на биопроизводителите, да помогнат за развитието на един по-мащабен туризъм, основан на здравословното хранене.

Прочети цялата новина

Свързани новини: