Благой Рагин, председател на Управителния съвет на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация: "Ол инклузив" ни беше наложен от конкуренцията, не защото ни харесва

- Г-н Рагин, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев заяви при откриването на туристическия сезон в курортния комплекс „Слънчев бряг“ преди дни, че до месец се очаква да бъде приет новият Закон за туризма. Какви са вашите очаквания в този посока?
- Туризмът е отрасъл, който се развива много динамично и това е причината през една-две години нещо да се прибавя. Аз не очаквам нищо от законите, по-скоро очаквам да имаме повече гости и по-добра инфраструктура, както и по-добър имидж на страната. По-добрата култура на обслужването, това за мен е по-важното. Законът внася правилата на играта. Неговата позиция е като тази на съдията в един футболен мач. От нас се изисква да спазваме тези правила и да работим, останалото е късмет. Трябва да кажа, че само с един закон няма как да имаме повече туристи и гости и по-голям бизнес, ако все пак този норматив не е изпълнен със съдържание. Трябва да се търсят повече гости, да се подобрява инфраструктурата. Това не може да се постанови със закон, ако искаме да вървим напред, ако искаме да живеем с миналото, има и такъв вариант.

- Има ли някакви спорни, проблемни текстове, които ви притесняват по някакъв начин, и как биха могли да се променят те, ако все пак има такива?
- Ние изпратихме нашите виждания по новия закон в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като предварително те са съгласувани с нашите структури. Ресорният заместник-министър Иво Маринов е много диалогичен човек, а пък моите колеги са възхитени от поведението на министър Делян Добрев. Толкова земен човек е, че не мога да не му изкажа възхищението, което моите колеги от Велинград, Сандански и Велико Търново изпитват към работата му. Мнението ни е, че той е много съвременен човек и дава гаранция, че всичко онова, което ни притеснява като бизнесмени, ще бъде обсъдено и ще лобира за добро развитие на туризма и на бранша въобще. Именно заради това искам изрично да адмирирам диалога, който съществува между нас, и позитивната нагласа от моите колеги.

- Има ли вече яснота до каква степен ще се съобразят с предложенията, които сте изпратили в икономическото ведомство?
- Технически те ще се съобразят с нашите предложения. Имах възможност да разговарям и с министър Добрев, и с неговия ресорен заместник-министър Маринов, те казаха, че всичко,което притеснява бизнеса, ще бъде съгласувано на различни нива и с нас.

- В достатъчна степен ли се чу вашето мнение и позицията ви за този закон?
- Нищо не е правено насила, всичко е съгласувано с нашите организации. Особено активни при тези процеси бяха хората от СПА-асоциацията и други. Всички структури имаха възможност да изкажат мнението си по различните въпроси и да го оформят като предложение за промени или допълнения в новия Закон за туризма. Както може да се убедите, ние сме дали нашите предложения, но не всичко зависи от министъра. Виждате, че забраната за пушене в закрити обществени пространства беше въведена от парламента. Ние се борихме до последно, но загубихме. В една демокрация парламентът е този, който накрая си казва тежката дума.

- Стана ясно, че страната ни ще бъде разделена на туристически райони. Вие как се отнасяте към тази идея?
- Например комплексите „Слънчев бряг“ и „Златни пясъци“ искат да бъдат водещи и да не бъдат поставяни под един знаменател. Двете структури са много силни, особено в южната част - “Слънчев бряг“ и Созопол, където е концентрирана половината от легловата база в страната, не само по морето. Именно това е основанието на колегите от тези райони да бъдат водещи в процеса на районирането. Аз мисля, че няма да има никакви проблеми в този процес и да се съобразят с вижданията на хората от тези комплекси.

- Как ще се отрази това райониране на развитието на отрасъла, какъв е европейският и световният опит в подобен род администриране в туристическата индустрия и какво е типичното и необходимото за нашата страна в него?
- Това е европейски модел. Такъв модел съм наблюдавал в Гърция и в Австрия например. Целта е да се децентрализира управлението и рекламата, за да може тези райони, които са по-слабо застъпени, да си имат собствен бюджет и да се подпомогне онази част от регионите, където поминъкът е по-слаб и където бизнесът е по-слаб. Така е във Видин, Враца, Монтана. Тези региони, с европейско и национално съфинансиране, ще бъдат подпомогнати, за да достигнат по естествен път останалите региони, където бизнесът е по-печеливш и туризмът е по-интензивен. Целта на районирането е именно това, да няма фаворити, а да се помага ефективно и активно на по-слабите региони. Всеки регион трябва да може да си концентрира самостоятелно приход чрез туристическия данък, чрез други форми на събиране на средства и да могат да излизат на различни борси. Интересът на морските райони е един, но интересът на СПА-регионите е различен, така е и при културния туризъм. Всеки трябва да види къде са му приоритетите за реклама. Това е европейски модел и да се надяваме, че след като са решили да се правят райони, това е правилната позиция. Така мислим на този етап, но времето ще покажа, защото по-голям съдник от него няма.

- Стана ясно, че се предвижда създаването на нови НПО (неправителствени организации), които ще се занимават с конгресен туризъм, към които ще бъдат вързани хотелите и панаирите за провеждане на такива събития. Необходимо ли е това и не може ли например вашата асоциация да изпълнява една такава дейност?
- Аз не съм поддръжник на това държавата да прави браншови организации. Ако има потребност от такъв конгресен туризъм, добре, но в момента, при такава икономическа криза, този бизнес е доста потиснат и липсва интерес към такъв туризъм. Държавата според мен трябва да бъде като съдия на един мач и да пази колегите да играят по правилата на играта. Това е функцията според мен на една модерна, правова държава. Така аз виждам нещата, а какви сдружения ще се правят, това не е работа на държавата. Тя обаче е нормално да иска по някакъв начин да се намеси в тези процеси, защото няма собственост и иска да управлява частната такава по определен начин. Това не е много здравословно, защото държавата не бива да се намесва пряко в свободния пазар. В нея обаче е и хлябът, и ножът. Понякога се шегуваме, че ако искаме нещо да не стане, трябва да го поискаме от държавата. 20 години досега почти нищо, което сме предложили, не е било изпълнено, или дори се прави точно обратното. И този път ще оставим държавата да си поеме отговорността върху себе си. Ако реформата е успешна, добре, но ако не е, отговорността е нейна.

- Как се отнасяте към идеята „ол инклузив“ да се предлага само в четири- и петзвездни хотели и как ще се отрази това на малките хотели, тези с по-малко звезди и тези, които нямат възможност да оформят подходяща прилежаща среда?
- Имахме заседание на управителния съвет на нашата асоциация и моите колеги приемат това на шега. Както народът казва, „всичката Мара втасала, та до това опряхме“. Това са пазарни лостове и моите колеги ми припомниха, че преди 20 години в България, в почивните станции, когато минаха на самообслужване, модерната дума за това беше именно „ол инклузив“. Това беше модерно преди 20 години, и то в почивни станции от най-ниската категория. Сега някои наши сънародници искат „ол инклузив“-ът да бъде въведен в четири- и петзвездните хотели. Всъщност, точно обратното е по-необходимо, колкото се може по-бързо именно хотелите от по-висока категория да се освободят от тази хватка. „Ол инклузив“-ът не е наше изобретение и наша рационализация. Но колегите ми никак не им е по вкуса да сложат една блок-маса и хората да ядат, както се казва „на корем“. След това останалата храна трябва да се изхвърли и това е разход. Пазарът обаче налага това и докато той не се насити и не се намери друга форма на обслужване, това ще е така. Никой не е по-голям от свободния пазар и той диктува правилата на играта. Много уважаваме агенцията за храните за това, което правят, да се спазват хигиенни норми и да се изследват работниците, които да имат и здравни книжки. Това е по-важното според мен за тази агенция, а ние сами ще си подреждаме собствените си дворове. „Ол инклузив“-ът ни беше наложен от конкурентите и ние сме зависими от това. Ако откажем, туристите ще отидат в тези страни, където това се прави, така че нямаме избор.

- Как се отразява забраната за пушене в закрити обществени пространства, разполагате ли с нови данни от бизнеса, намалели ли са оборотите, до каква степен и какви мерки ще бъдат предприети, за да се избегнат големи загуби и дори фалити?
- Нощните заведения, ресторантите и клубовете са в много тежко състояние. Това е особено видимо в тези заведения, където няма градина или тераса. На места са отбелязани близо 50% спад в оборотите. Тези, които нямат кредити и имат резервни средства, все пак имат известни надежди, но при тези, които са с кредити и големи наеми, положението е много тежко. Ние запознахме министър Добрев с този проблем и той каза, че ще разговаря с министъра на здравеопазването. Ще се проследи и опитът на другите европейски държави. Само шест страни са въвели такива рестрикции в ЕС, но всички търсят форма на леко разхлабване на възела, поне на тази част, която е много чувствителна на тази забрана. Ще има диалог между двете министерства, ще има и такъв с нас. Именно в диалога се раждат положителните решения. Ние всички искаме да се намали тютюнопушенето, въпросът обаче е, как да дадем по-малко жертви от наша страна, за да не си загубим работните места и да не изхвърлим на улицата нови безработни. По това работим, а иначе политиката е правилна да се ограничи тютюнопушенето, само практиката трябва още да се стикова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: