Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация: Слънчеви колектори върху хотелите ще бъдат хит следващото лято

 - Господин Рагин, началото на юли сме, летният туристически сезон навлиза в разгара си, очаквате ли някакви подводни камъни пред него?
 - Поне в началото се забелязват добри предпоставки за силен летен туристически сезон. Времето е прекрасно, хотелите в туристическите комплекси са пълни. В този смисъл не виждам подводни камъни, поне засега. Дано и занапред те не  се появят, а и сами да не сътворим някой гаф като миналата година. Но засега нещата вървят добре. Имаме ръст на туристите от Русия,  Румъния, Германия, Балканите  и от държавите от Централна Европа. Тази година очаквам да бъдат събрани рекордни данъци от сектора. Връзката на обектите с НАП даде положителен ефект. Това са положителни сигнали, които трябва да излъчваме в чужбина, за да станем по-привлекателни като туристическа дестинация.

 - Като казвам „подводни камъни“, имам предвид такива неочаквани обстоятелства, каквото е например поскъпването на тока за бизнеса с 16% от началото на този месец.
 - Това наистина е проблем, защото сегашните туристически пакети са продадени през миналата година и в тях не са калкулирани сегашните увеличаващи се разходи. Те, както изглежда, отново ще бъдат за сметка на представителите на туристическия бранш. И в момента те работят почти на себестойността на продукта, който предлагат. Така че за печалба на туроператори, хотелиери, ресторантьори трудно ще може да се говори. Предприемачите трябваше да инвестират повече в изграждането на слънчеви колектори по  покривите на хотелите, което щеше да им намали разходите поне за топлата вода, но това така и не се случи. "Догони" -  това трябва да бъде тенденцията.

 - Може ли да се повтори и случаят с „Алма тур“?
 - Никой не е застрахован и всеки от нашите колеги може да изпадне в затруднения и несъстоятелност. Въпросът е това да не се отрази върху потребителите на туристическата услуга и те изобщо да не разберат за появилите се вътрешни проблеми.

 - Какво стана с идеята на Българската агенция по безопасност на храните хотелите, които са с по-малко звезди, да не могат да предлагат услугата „ол инклузив“.
 - Ние се разбрахме с агенцията. Подкрепяме ги изцяло в техния стремеж да контролират качеството на храните в ресторантите, за хигиената, изобщо за всичко, от което зависи спокойствието на нашите гости. Но тук става въпрос за нещо друго. Никой не трябва да се меси в неща, които са си чист бизнес – нито министерството, нито браншовите организации. Наистина тези, които са допуснали нарушения, трябва да си понесат наказанието, но не можеш с директива да определяш кой има право да предлага дадена услуга и кой не. Това само пазарът може да го определи. Ако наистина има оплаквания, тогава ще се намесим и ние, и Комисията за защита на потребителите, но нещата не трябва да се предрешават с грубо вмешателство, което е малко рисковано.

 - Не трябва ли все пак да има някакви правила?
 - Определено. Ние се борим за три основни правила - „Клиентът винаги има право“, „С клиент не се спори“ и „Винаги усмихнат.“

 - В България не се ли отделя прекалено внимание само на морския и ски туризма и не се прави достатъчно за завладяването на нови пазарни ниши в сектора?
 - Различните видове туризъм не трябва да се противопоставят. Има място за всички, но според мен най-голям потенциал за развитие имат културно-историческият туризъм, СПА туризмът и ски туризмът. Ако ги развием, оборотът от тях може да се удвои. Освен това по нашите земи има 8000- годишна история. Единственото, което трябва да се направи, е засилването на външната реклама и добри пътища, по които туристите от основните морски и зимни курорти да стигат бързо до историческите забележителности.

 - Стигна ли морският туризъм пика в своето развитие?
 - След като бъдат изградени магистралите, трябва да насочим усилията си към подобряването на имиджа на България. Тогава можем да мислим и за вдигането на цените на продукта, който предлагаме, защото сега, както казах, работим на себестойност. В момента сме най-евтината дестинация в Европа, въпреки че имаме най-добрата материална база. Ако променим тези условия, можем да работим като Хърватска в по-висока ценова категория.

 - Защо стана така, че ни излезе име на  алкохолна дестинация, където си почиват безработните на Европа?
 - Тук аниматорите, както се казва, пресолиха малко манджата. Но аз съм виждал как се развива подобен вид туризъм в Палма де Майорка. Там има една улица „Бирщрасе“, която е изнесена извън курорта. Там има над 100 заведения, които работят денонощно, и там ходят тези, които искат да се наливат с бира. Подобно нещо може да се направи и у нас в селата около Слънчев бряг. И тези, които искат да пият, да ходят там.

 - А какво може да се направи за привличането на по-богати туристи?
 - По-добрата реклама, инфраструктурата и качеството на обслужването - това са факторите, от които зависи привличането на всякакъв вид туристи.

 - Какво мислите за новия Закон за туризма, който вече влезе в парламента. Ще промени ли нещо той?
 - Кой знае какво няма да промени. Той е преходен закон, защото е съобразен с новите европейски директиви, които излизат. Там се регламентират изискванията за ски пистите, плажовете апарт хотелите, хижите. За всичко трябва да има правила на играта.

 - Как ще коментирате решението да се облекчи визовият режим за туристи от Русия, Молдова и Украйна?
 - Нашата идея беше гостите от тези държави, ако един път са били у нас с цел туризъм, да получават петгодишни визи, които им дават право на  престой три пъти по 20 дни в рамките на една година. Решението е за едногодишни визи, но все пак е нещо. Защото Русия, Украйна и Молдова  имат огромен интерес към България. Той ще се увеличи още, ако се изгради и магистралата от Киев до Истанбул, която трябва да минава през България. Украинските туристи са единствените, които все още идват у нас с автобуси.

 - Събитията в Северна Африка сякаш не доведоха до нова вълна от туристи към България?
 - Не е това, което очаквахме, но все пак има увеличение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: