Галина Нифору, директор на BIWC: На Балканите има над 1500 винарски изби

- Г-жо Нифору, приключи Балканският винен фестивал в София. Постигна ли той целите на организаторите си?
- Балканският винен фестивал вече приключва, но той остави незабравими следи в участниците му. Беше открит от директора на Изпълнителната агенция по лозата и виното г-н Красимир Коев. Като организатор получих от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов плакет с признание, че допринасяме София да се развива като столица на балканското вино. От министерството поддържат идеята на проекта ни и вероятно тепърва ще си сътрудничим. След два дни усилени слепи дегустации журито определи носителя на Гранд трофея за най-добро вино на Балканите и петте трофея в отделните категории.

- Кой е носителят на най-престижната награда на конкурса на Балканите?
- Гранд трофея спечели българско вино – винарска изба „Санта Сара“ с виното си „БИН 41“, мерло, реколта 2008 г. Много сме щастливи, че българско червено вино спечели престижната награда. Не бях сигурна, но се надявах на това, защото нашите червени вина наистина са с много високо качество. Наградата за вино розе взе „Драгомир естейт“, отново българска изба. Наградата за бяло вино грабнаха гърците с виното „Идисма Дриос Шардоне“, 2008 г., на „Уайн арт естейт“, която е много хубава изба от Драма, Северна Гърция. Сред шампанизираните вина спечели искрящото вино „Брут Розе естейт, 2008 г. на винарска изба „Едуардо Миролио“, отново от България. При десертните вина - „Сезон на спомени“, реколта 2009 г., от българската изба „Братя Минкови“. Така че българските вина се представиха много добре, като от 23 златни медала 10 са за български изби.

- А не печелят ли толкова медали нашите винари, защото „у дома и стените помагат“?
- Журито беше „строго и справедливо“, ако мога така да се изразя. Смятам, че то разбра потенциала на балканските вина. Галавечерята и самата церемония преминаха в страхотно настроение. Това е за тях един невероятен спомен и аз постоянно повтарям, че те ще станат естествени посланици не само на балканските вино, но и на България. Хората, които експертно оцениха вината, за пръв път в болшинството си видяха България и тук много им хареса. Имахме три-четири вечери, спонсорирани от различни български изби, така че те имаха възможност да добият широка представа за нашите вина. С една част от тях ще обиколим няколко български изби. Една седмица ще отделим с Кристи Кентърбъри от Ню Йорк, за да се запознаем с регионалните наши вина.

- Кои изби ще посетите?
- Ще посетим четири изби - „Анжело естейт“, „Едуардо Миролио“, „Кастра Рубра“ и „Катарджина“. Същевременно ще се разходим в редица български забележителности като Пловдив – Стария град, Велико Търново, Несебър, Банско и др. А Кристи Кентърбъри, освен че е винен консултант и специалист, занимава се с търговия на вина, но има собствен сайт и нейните читатели са над един милион души. Самата тя е един от четирите мастер флайни в Ню Йорк, а американският пазар е изключително важен за българските винопроизводители. Това е необятен пазар, но там консумацията постоянно се увеличава, хората нямат никакви предразсъдъци откъде идва виното. Напротив, те са любопитни да опитват нови вина и затова една от нашите цели на този винен фестивал и конкурс бе да привлечем вниманието не само на дистрибутори и ресторантьори, които да търгуват балкански вина.

- Какви съпътстващи събития имаше по време на фестивала?
- Имаше интересни лекции от изтъкнати световни специалисти, които бяха и нашето международно жури. Те разкриха механизмите за развитие на нови пазари, как да навлезем в американския пазар, в Хонконг, Китай, какви са изискванията към винения туризъм. Имаше лекции за социалните медии и виното, как дизайнът влияе на самия продукт, за да може консуматорите да изберат дадено вино. Лекциите бяха насочени както към широката публика, така и към тесните професионалисти, защото това е безценна информация от винени топспециалисти. Представени бяха последните тенденции и новости от света на виното. Смятам, че това е един успешен старт на проекта, който искаме да се превърне в ежегоден фестивал. Сигурна съм, че догодина ще имаме двойно повече количество мостри за конкурса, тъй като е нормално през първата година повечето изби да изчакат, за да оценят качеството на конкурса и фестивала и да планират дали да участват в едното или другото или и на двете места. В момента следим нашите фейсбук страници, защото те са много важни за директния ни контакт с почитателите ни. Виждаме, че ни подкрепят от много страни. Специално от Испания дойдоха хора на фестивала. Набрали сме вече скорост и трябва да продължим да работим, за да поддържаме нивото до следващото издание. Целта ни е да направим каталог с топ балкански вина, където, разбира се, гранд трофеите ще са на първа страница, но и ще включим златните медали по всяка вероятност, част от сребърните, за да могат всички всички вносители, ресторантьори и хора от бизнеса да могат да изберат тези вина. Желанието ни е да успеем да го разпространим по-масово, за да могат повече консуматори да се запознаят с качествата на тези вина.

- Надявам се, че българските винопроизводители са получили значима доза самочувствие след отличията, дадени от международното жури.
- Точно така, те се отличиха най-много и защото българските изби обраха най-много медали.

- Освен утвърдените наши изби имаше ли изненади от нови производители?
- Три нови изби се появиха на нашия фестивал и те също получиха медали. Това са изба „Мариан“, която получи медал за розето си. „Шато Мелник“ получи също златен медал и един интересен норвежки проект в България.

- Разкажете ни повече за този проект.
- Това е проект на един норвежки гражданин, който прави вина не само в България, но и в Балканския регион. Това му е като хоби, тъй като е инженер по професия, но набира скорост. Работи в региона на Харманли и в Северна Гърция. Той избира винопроизводители, с които да работи, като налага собствена марка вино, която да разпространи на скандинавския пазар. След много дегустации той избира дадена изба, с която иска да сътрудничи, като предварително се планира типът вина, които той иска да прави. И от двете страни протичат разговори и консултации, докато се стигне до крайния резултат – изграждане на собствена марка вино, която да се предлага на различни пазари. Това е много добре за България, защото ние трудно пробиваме на скандинавския пазар, особено в Норвегия. Норвежците много по-лесно биха се доверили на вино, което е тяхна марка, но е произведено тук.

- Това говори за нова динамика на пазара на вино.
- Текат много интересни процеси. Тази изба – „Мариан“, за която вече казах, е от района на Велико Търново и също произвежда чудесни вина. Маркетингът вече минава на ново ниво и това се наблюдава най-добре на такива форуми.

- А как се представиха турските вина, които са много малко познати в нашата страна?
- Много добре се представиха. Почти всички участващи изби от южната ни съседка спечелиха медали. Имаше турски изби, които за първи път се появяват на пазара и в самата Турция, и те са много доволни, че веднага получиха признание от международно жури, за да могат лесно да стартират в продажбите и налагането на марките си.

- Имате ли намерение в следващите издания на фестивала да надскочите Балканския регион и да разширите географското обозначение на участниците?
- Не сме решили все още. Може и това да се случи. Той сега се води международен винен фестивал и имахме изпратени мостри чак от Нова Зеландия, от Молдова, от Унгария. Дори в последния момент много участници се записаха за конкурса.

- Как виждате фестивала в най-смелите си мечти след пет години примерно?
- Най-смелите ми мечти са този фестивал да се разпространи в повече балкански страни и цялата идея да се разгърне много по-широко. На Балканите има над 1500 винарски изби. Ние имахме 10 изби на нашия първи фестивал, така че има широко поле за действие.

---

От 23 златни медала 10 са на български изби

---

Над 400 вина от Балканския регион се състезаваха в категориите червени, бели, розе, пенливи и десертни вина. Международно жури, оглавявано от Константинос Лазаракис MW - единствения Master of Wine на Балканите, заедно със световноизвестните имена като Caroline Gilby MW - Великобритания, Christy Canterbury MW – САЩ, Paul Liversedge MW – Швейцария, както и много други винени експерти от Италия, Германия, Швеция, Русия, в продължение на два дни оценяваха вина от България, Гърция, Сърбия, Турция, Хърватска, Словения, Македония, Румъния, Унгария по австралийската система, известна със своята обективност (на принципа на сляпа дегустация).
Бяха връчени общо 23 златни медала (10 от които на представители на български изби, 7 гръцки, 3 словенски и 2 македонски,), което представлява 6% от всички представени в състезанието вина. Практиката в подобни престижни конкурси показва, че около 10% са вината, които печелят награди при участие, което доказва строгостта на международното жури на Балканския винен фестивал София 2012.
Носителите на трофеите в отделните категории, са както следва:
„Червено вино“: „Бин 41 Мерло“, 2008 (BIN 41) на винарска изба „Санта Сара“, България
„Бяло вино“: „Идисма Дриос Шардоне“, 2008 (Idisma Drios Chardonnay) на винарска изба „Уайн арт естейт“ (Wine Art Estate), Гърция
„Розе“: „Сарва“, 2011 (Sarva) на винарска къща „Драгомир“, България
„Пенливо вино“: „Брут Розе естейт“, 2008 (Brut Rose estate) на винарска изба „Едуардо Миролио“, България
„Десертно вино“: „Сезон на спомени“, 2009 (Season of memories), винарска изба „Минков брадърс“, България
Носителят на Гранд трофея на първото издание на Балканското международно винено състезание 2012, категорично избран от международното жури, е „БИН 41 Мерло“, 2008, на винарска изба „Санта Сара“, България.

Прочети цялата новина

Свързани новини: