САЩ - Русия: от “рестартирането” към съжаление за рестартирането

 в. Ню Йорк пост

От новините за безличната среща в понеделник между президента Обама и руския президент Владимир Путин на форума на Г-20 в Мексико стана съвсем ясно, че политиката на Белия дом към Русия отива от “рестартиране” към “съжаление”. Разбира се, от известно време насам това си личеше - въпреки пожелателното мислене на администрацията.

През последните три години екипът на Обама се надяваше, че Русия ще стане партньор на САЩ по доста международни теми, стига само отношенията да може да бъдат “рестартирани”, загърбвайки нарастващото напрежение между суперсилите.

С други думи, стига да можем да направим отношенията достатъчно приятелски, Кремъл и Белият дом биха станали динамичен тандем, който да се справи с все по-големия списък от световни проблеми.

Дотук с “този” план.

Един от ключовите моменти в политиката на “рестартиране” беше Русия да помогне да се спре развитието на иранската ядрена програма за производство на атомна енергия (или оръжия). Макар да подкрепя донякъде натиска върху Иран, Москва всъщност стои настрана.

Тазседмичната среща в Москва на страните от групата 5+1 (последният от сякаш безкрайните кръгове преговори) по иранския ядрен въпрос явно с нищо не променя това.

Всъщност след предполагаемото “рестартиране” Русия завърши строежа на първия ядрен реактор в Иран и осигури ядрено гориво за него. Ако Техеран не върне отработеното гориво, той може да го преработи, за да добие плутоний, намирайки си още един начин за производство на ядрено оръжие.

Руснаците упорито държат и на позицията си против оглавяваната от САЩ система за ПРО в Европа, смятайки, че тя по-скоро ще е насочена срещу техните ядрени оръжия, а не срещу иранската ракетна заплаха.

Противопоставянето не спря дори и след като Обама едностранно отмени споразумението за разполагане на елементи от ПРО в Полша и Чехия. Неотдавна високопоставен руски генерал се изказа в съветски дух, заплашвайки с превантивен удар по американско-натовските противоракетни установки в Източна Европа, ако се наложи.

Друг проблемен въпрос е Сирия. Държавният секретар Хилари Клинтън миналата седмица остро разкритикува руснаците за това, че изпращат оръжия на дългогодишния си приятел - сирийския режим. Въпреки казаните на срещата на Г-20 няколко думи в подкрепа на прехода в Сирия към демокрация, Москва пречеше на усилията на Вашингтон да накаже Башар ал Асад. Както се твърди Кремъл е ядосан заради Либия, смятайки, че мисията е излязла извън рамките на първоначалния мандат на ООН .

Русия освен това продължава да поддържа приятелски отношения със страни, предизвикващи загриженост: Венецуела е ненаситен купувач на руско оръжие; през април Москва проведе първите си съвместни военноморски учения с Пекин в Жълто море - във води, които Китай смята за “чувствителни” за американските военни операции.

Екипът на Обама се опита да намеси Русия в това, което той представи като успешна външна политика, изтъквайки новия договор за намаляване на стратегическите ядрени оръжия СТАРТ и осигуряването от страна на Москва на коридори за доставки и за изтегляне от и към Афганистан като доказателство за подобряване на отношенията.

Разбира се за мнозина Новият СТАРТ облагодетелства руснаците, тъй като на нас се пада да направим повече съкращения. Маршрутът Русия-Афганистан пък буди безпокойство, защото е много по-скъп от този през Пакистан в момента затворен и дава в ръцете на Москва лостове за влияние върху нас, особено когато се изтегляме.

Критици казват, че сме направили и много отстъпки по отношение на руското влияние в определени части от някогашните земи на Съветския съюз, а Обама определено е доста мълчалив, става ли дума за политическите и обществени свободи в Русия.

Все пак президентът може все още да се надява на повторно “рестартиране” по време на евентуалния си втори мандат. Кой би могъл да забрави изказването му през пролетта, когато - ...

Свързани новини: