Мирослав Пашов, директор на театър „Българска армия“: Родните критици имат сериозен проблем с личните си пристрастия, дано го преодолеят

Театър „Българска армия” се завърна от Висбаден с наградата на публиката за участието си в авторитетния театрален фестивал New Plays From Europe 2012. Постановката "Откат" на режисьора Стайко Мурджев по текст на писателя Захари Карабашлиев, сценография на Нина Пашова и музика на Петър Дундаков получи много висока оценка от критиката и от зрителите. По този повод репортер на klassa.bg разговаря с директора на театъра Мирослав Пашов.

- Честита награда! Разкажете подробности за театралния фест и за българското присъствие!
- С удоволствие.Това бе десетото юбилейно издание на биеналето във Висбаден. Невероятна организация. Бяха представени 31 пиеси, от 25 страни, на 25 езика. Името на Манфред Байлхарц, шеф на фестивала, е популярно и уважавано по целия свят. Манфред Байлхарц е и шеф на театъра във Висбаден, където под една шапка работят драматичната трупа, оперната, младежки театър и балет. На вечер се случва да имат по четири спектакъла едновременно. Това е един от водещите театри в Германия. Селекционерите на този фестивал са изключително популярни имена в Европа. Христо Бойчев е „патрон" от България, благодаря му, че е насочил вниманието на селекционерите към нашето представление. Оказа се, че най-много аплодисменти на финала е имало за спектакъла „Откат”. Това е голямо постижение. Никога не съм се съмнявал, че ще ни харесат. Висбаден не е град с българско присъствие, затова в залата имаше малко българи, това означава, че нашето представление бе оценено от немската публика и критика. Тази публика реагира великолепно по време на спектакъла. Не крия, че харесвам много „Откат”, затова се радвах как публиката пое изцяло още от началото на представлението актьорската игра и най-вече образите на майката и бащата – Мимоза Базова и Милен Миланов. Естествено, зрителите всичко разбираха, защото имаше симултантен превод със слушалки – много добър преводач следеше диалога и превеждаше дори при тънките  нюанси в текста. Страхотни реакции с аплаузи по време на спектакъла!  Просто удивително. Зрителите реагираха на минутата, на момента по време на действието. След спектаклите на фестивала  се прави  разговор  с творческия екип. След „Откат” разговорът  беше много оживен. Питаха ни какво ли не,  проявиха интерес към детайлите, към начина ни на работа. Питаха дори защо трупата се казва „Българска армия” – очаквали едва ли не с танкове да пристигнем.  Бяхме обект на много голямо внимание, което е не само към нашата трупа, а към българския театър изобщо.     Гастролът ни мина блестящо,  заслуга за това имаше и великолепната техника, с която разполага  театърът на Висбаден, за която можем само да мечтаем. Най-приятното беше   щом кацнахме в София, обадиха ни се  от Висбаден, за да ни съобщят, че сме спечелили награда. Щастлив съм, че младият режисьор Стайко Мурджев и неговият екип бяха така високо оценени. Очаквам от него да направи големи крачки в театъра, защото има всички качества за това.  И като го казвам, заявявам, че вече губя доверие в българските критици!

- Защо такива гневни думи за критиците? Заради начина, по който приеха „Откат” у нас ли?
- За жалост „Откат” не беше оценен достатъчно тук, в България. Може би, защото нашите критици са с далеч по-високи изисквания от германските си колеги, и с още по-специални изисквания към нас, екипа на театър „Българска армия”?! Българските критици имат проблем със собствените си пристрастия. Ако те се освободят от тия пристрастия и се вгледат внимателно в театъра, ще разберат, че българският театър върви напред, развива се в положителна посока. Те виждат в него засега само „чалгизация” и „комерсиализация”.
Ако са обективни, те досега щяха да видят, че в лицето на Стайко Мурджев българският  театър има още един  европейски режисьор, който работи с високо  професионална актьорска  трупа – трупата на театър „Българска армия”. Тази  е причината нашите салони да  са пълни. Но с критиците или без тях тази тенденция е налице и е много радостно – публиката се върна в театъра, публиката обича театъра. Това е най-важното.

- Ставате язвителен към критиците. Цитирайте имената на ония от тях, които според вас не оценяват обективно театралната продукция?
- Няма да цитирам имена. Достатъчно е да  видим пълните салони.  Тия пълни салони  са трън в нечии очи и будят у някои съмнение – значи според тях прекрачили сме границата на естетическото и сме нахлули в терена на комерсиалното.  Моят отговор на тия обвинения е прост – наградата, с която се върнахме не от къде да е, а от Висбаден.  Никой поп в собственото си село не е станал владика, това си го знаем.  Но истината е една – театърът се отвори, разкрепости се,  започнахме да  улавяме вкуса на публиката,  като и дадохме шанс, така да се каже,  да достигне гроздето. А не да го гледа отдолу и да вика: „Кисело е, кисело”, като в известната басня.  Вдигаме летвата, но улавяме пристрастията. Ако някой ми каже, че „Откат” е чалга, че „Евгений Онегин” (с режисьор Стайко Мурджев)  е комерсиализация,  значи  има проблем със самия себе си.

- Как ще прекара лятото трупата на „Българска армия”?
- Много работа, малко почивка.  Преди Германия – турне, след Германия – пак турне. Навсякъде залите са пълни. Репетиции на нова пиеса ... Но не само ние ще работим през лятото и колегите от Народния театър също ще репетират . Да, така е !!!. Започнахме да работим повече и по-качествено.  Има оживление, има хъс. Който работи  повече, печели повече. И това е нормално.   Случвало се е да имаме по три спектакъла дневно – един на голяма сцена и два в турне.

- Стана ясно, че сте привлекли Радина Кърджилова за „Кой се страхува от Вирджиния Уулф”. Новите лица на сцената на театъра?
- Да, Радина ще играе при нас. В момента актьорският състав е 26 души. Оптимизиран и компактен състав. На този етап изискванията са точно такива – малки компактни групи, които да се допълват с определени актьори, по-рядка боя. Тази конструкция може да понесе реалните финансови условия. Актьорите да се движат свободно, от една страна, от друга – да имат достатъчно ангажименти, за да са финансово обезпечени вътре в театъра. Вкарването на допълнителни лица ще утежнява структурата, тя ще забуксува. Така че трябва да се премисля всяко привличане на актьор отвън. Ако театърът ни  има нужда от определен актьор  – веднага ще го поканим. 
 
- Вие сте администратор  с позиция. Твърде зает директор,  който понякога играе и на сцената, пък и се снима в сериали?
  - Поддържам форма. Приятно ми е, не крия. Снимам с голямо удоволствие, като всеки актьор, заразен от професията. Да, в  „Седем часа разлика” – много хубав екип, много приятно се работи. В него снимах с колеги, с които сме приятели  още от студенти, имаме хубави спомени. Това са човешки неща, които ме зареждат и ми доставят удоволствие. Тия сериали имат положително влияние върху съсловието.  Много актьори бяха ангажирани, популяризира се нашата работа.
Администрацията в театъра е важно нещо – тя движи всичко и носи отговорност за всичко. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората. Все повече се убеждавам, че законите, по които работим, са добри – стига да се изпълняват добре.  За мен редът и дисциплината са най- важни – завършил съм Немска гимназия и съм  възпитан  на ред и дисциплина. Е-е-е-е  стига, идва  време за заслужена ваканция, нали !!! Завеса !

Прочети цялата новина

Свързани новини: