Симеон Сакскобургготски: Не сме богати на човешки ресурси, за да ги хабим

в. Нова дума

В навечерието на 75-годишния си юбилей Симеон Сакскобургготски прие в мадридския си дом екип на в. „Нова дума” (от 2003 г. излиза на български в Испания - б.р.). Близо час и половина цар Симеон, бивш министър-председател на Република България, баща на пет деца (четири сина и една дъщеря) и дядо на 11 внуци, отговори на всичките ни въпроси, показа част от богатата си картинна колекция, включително и прекрасната икона, подарена му на 16 юни 1955 г., когато навършва пълнолетие и прави първата си прокламация до българския народ.

Симеон Сакскобургготски споделя, че искал да отпразнува рождения си ден в България (ден преди това в София ще бъде показан документалният филм на Андрей Паунов „Момчето, което беше цар”), но „част от семейството ми протестира, че няма да бъда в Мадрид и си казах добре - в Испания”. А какъв е най-ценният подарък, който би желал да получи? „Спокойствие. Да има човек време за размисъл, да не е винаги под пара.”

- През последните дни се срещнахте с българи в Лондон, където синът ви Кирил откри българска чешма в един от най-красивите паркове на британската столица, бяхте и в Кастейон…

- Страхотен успех има чешмата в Лондон. Видяхте ли сайта “Нашата България”? Невероятен е. Княз Кирил е един от отговорните за това, но и много други хора, които му се обадиха – англичани, познати, приятели… Наистина чудесна инициатива. Полезна и практична, защото оттам минават стотици хора на ден, които ще пият вода.

- Какво ви е впечатлението от сънародниците, с които се видяхте?

- Позитивно! И не го казвам, защото са сънародници, но мисля, че чрез тях името на България е на ниво - по начина, по който едни са се интегрирали, други се проявяват, трети ги забелязват с успехи. Най-вече, че са хора трудолюбиви и инициативни. Това прави впечатление.

- Какво ви питат?

- Питат за бъдещето на България – какво става с нас, какво ще стане. Това е, което притеснява всички, защото има една твърде активна вълна от песимизъм… Аз мисля, че като погледне човек, ето от 75-годишната ми вече възраст, имало е кризи, тази не е първата, нито за съжаление ще е последната, но нещата в крайна сметка вървят. Не е нещо фатално.

- Това ли мислят те за родината?

- Това им казвам аз. Има хора, които са много песимистично настроени, но пък в България, като се развие още, все повече място ще има и за хората, които навън са понаучили нещо, поспестили едно друго. В това отношение няма две мнения. Думите на крайните, черногледите, които говорят, че държавата или страната си отива, въобще не съответстват на реалността. Не сме видели никъде една страна да изчезне или един народ да се претопи; няма място за такива страховити прогнози.

- Научихме, че прехвърляте архива си (или поне част от него) от Мадрид в София.

- Да, вече от няколко години. Една част отиде в Държавния архив, а частният архив – във Врана.

- Това ни кара да мислим, че като че ли емигрантският хал ви преследва от онзи 16 септември 1946 г., когато ви изгониха от България: близо 50 години далеч от родината, а сега – далеч от децата и внуците. Не ви ли е тежко да сте далеч от близките, както преди – далеч от родината?

- Мисля, че второто беше много по-тежко. Казано е, че кръвта вода не става. Там съм се родил и там ми е мястото, въпреки какви ли не – както знаете – неприятности, които ми се създават… Като сложим на кантар 50 години изгнание и останалите в България, мисля, че когато човек е от някъде, трябва там да си остане, ...

Свързани новини: