До Чикаго и напред 1.

07/08/12 22:17
(http://e-vestnik.bg/)

До Чикаго и напред 1.

Под “Бобеното зърно” - така наричат тук скулптурата от огледална метална повърхност “Cloud Gate” (Врата на облаците). Снимка: Иван Бакалов

Преди 120 години Алеко Константинов издал своя пътепис “До Чикаго и назад”, който днес се изучава в училище. Той е първият българин, пътувал до тази страна и описал впечатленията си – една неповторима картина на тогавашна Америка. Как е там сега? Пишещият тези редове няма претенции да конкурира Алеко, но ще се опита да разкаже за Съединените щати днес, като продължи и напред, на Запад, след Чикаго...

————————–

През 1893 г. Алеко Константинов стигнал до Чикаго с едноседмично пътуване с кораб до Ню Йорк и после с влак.
Чудно, а днес пътуващите недоволстват колко дълъг е пътят дотам. Можеш да прелетиш за около 9-10 часа с авиокомпаниите на почти всички европейски страни. Само българска не лети дотам, въпреки че Чикаго вече се нарежда някъде като 5-ия по население български град. След всичките разсипии и приватизации с националната авиокомпания, днес това е положението.

Снимка: Иван Бакалов

Затова летя натам с полската LOT, която е и малко по-евтина. От Варшава полита същият “Боинг” 767 като на “Ал Италия” или “Луфтханза”, само че малко по-скромно изпълнение, без монитор на всяка седалка и др. екстри.

По време на многочасовия полет непрекъснато ми се набива в погледа надписът на гърба на предната седалка Kamizelka Ratunkowa. Коя е пък тая Камизелка Ратункова, че са й сложили името на седалката, казвам си в началото. Докато от обясненията на английски отдолу не стана ясно, че това означава “Спасителна жилетка”. И така – 9 часа и 40 минути, в компанията на “Камизелка Ратункова” и размислите дали въобще има смисъл от нея, ако паднеш от 10 000 метра в океана край Гренландия.

Летище “О Хeър” в Чикаго е второто в света, на огромна площ, с безкрайни коридори и безчет гейтове. И… “Той дойде от София с предишния полет…” - чува се откъслечна реплика на български, разменена тихо между две жени в униформа в коридора на изходния ръкав на самолета. Едната държи инвалидна количка, изпратена да чака някакъв пътник.

Летище “ О Хeър” е почти изцяло в български ръце. Няма начин, като кацнеш, да не попаднеш на българин. Българите тук са завзели всякакви работни места – карат електрокарчета с багажи или с пътници, бутат инвалидни колички за възрастни, работят по гишета и т. н. Дори кварталът Шилър парк близо до летището вече е станал български квартал. Бил е полски, постепенно прииждащите българи са изместили поляците.

На село край големия град

“След Ню Йорк Чикаго не може да зачуди посетителя”, пише Алеко през 1893 година и това остава в сила и днес. Имал съм късмета да бродя из Ню Йорк, сега Чикаго наистина не може да ме шашне. Тогава Алеко се чуди на високите сгради, дори изброил, че най-високата е 20 етажа, пък пишело, че е 24-етажна. Днес на небостъргачите етажите никой не ги брои, не е и възможно да опънеш шия долу на улицата и да пресмяташ етажите. За 120 години на мястото на няколко 10-20-етажни сгради са поникнали небостъргачи с височина от по стотина етажа.

Но още нещо, казано от Алеко, продължава да бъде в сила:

Снимка: Иван Бакалов

“…Че то не е град като град - отишло, че се не видяло! Разбира се, че пешком ако тръгнеш, ще се отчаеш още от първата улица. Вървиш пет, вървиш десет километра по едно направление, и няма край. Седнеш в електрически трамвай ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 07/08/12 22:17 http://e-vestnik.bg/15068/do-chikago-i-napred/