Москва вече ще смята за "чуждестранни агенти" организации, финансирани от чужбина

Държавната дума прие окончателно закон, който дава статут "чуждестранен агент" на неправителствените организации, които получават средства от чужбина, съобщи ИТАР-ТАСС. За новия закон гласуваха 374 депутата от 450-местния парламент - представители на управляващата "Единна Русия", комунисти и либералдемократи. Фракцията на "Справедлива Русия" не участва в гласуването. За чуждестранни агенти се обявяват и НПО, които получават парични средства и друго имущество от руски юридически лица, ако последните се финансират от чуждестранни източници. Дори да не е политическа партия, дадена НПО се признава за участник в политическата дейност в Русия, ако "независимо от заявените цели и задачи" участва или се използва в политически акции, целящи "да променят държавната политика" чрез въздействие върху работата на държавните органи, както и "при формиране на общественото мнение". По препоръка на президента Владимир Путин депутатите решиха новият закон да не обхваща НПО от сферите на науката, културата, изкуството, здравеопазването и редица свързани дейности, социалната защита, физкултурата и спорта, природозащитната и благотворителната дейност. Новите норми няма да важат и за регистрираните религиозни организации, за държавните корпорации и държавните фирми, както и за създаваните от тях НПО. НПО, представляващи "чуждестранни агенти", ще бъдат включвани в специален регистър; упълномощен орган ще събира от тях доклади за дейността им, включително финансови, и ще представя всяка година отчет в парламента. Тези НПО са задължени да отбелязват своя статут на "чуждестранни агенти" върху публикуваните и разпространяваните от тях материали, включително чрез медиите и интернет. За неспазване на новото законодателство ще им се търси наказателна отговорност. Оспорваният закон, разработен от управляващата партия "Единна Русия" и спешно вкаран в дневния ред на Думата независимо от протестите на правозащитници, либерални опозиционери и юристи, поставя под строг контрол руските НПО, развиващи политическа дейност и получаващи средства от чужбина, отбелязва Франс прес, цитираба от БТА. Руският парламент прие на второ четене законопроект, който връща наказателната отговорност за клевета, информира ИТАР-ТАСС. Първоначалният вариант предвиждаше и наказания с лишаване от свобода до 102 години, но депутатите заличиха съответния текст. Същевременно обаче рязко повишиха размера на основните предвиждани глоби. Клеветник, обвинил някого в тежко или особено тежко престъпление, ще бъде например застрашен от глоба до 5 милиона рубли (близо 125 хиляди евро, б. р.).

Прочети цялата новина

Свързани новини: