Москва, Минск и Астана изграждат общ небесен щит

Докато Ташкент и Душанбе флиртуват със САЩ в търсене на лични облаги, Казахстан и Русия, а с тях и Беларус планират до 2013 г. да обединят своите системи за противовъздушна отбрана (ПВО). За целта Астана и Минск ще получат руски системи С-300, с каквито не успя да се сдобие Иран. Това решение вече разтревожи Литва. Очакваме протести да отекнат и от Запада.

Споразумението между страните от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) предвижда обединената система за ПВО да обхваща територията на пет държави от ОНД. В списъка се откроява по-специално Украйна, при все че участва на двустранна основа.

Игричките с Евросъюза са друга тема - щом става въпрос за собствената му сигурност, Киев предпочита засега да гласува доверие на Москва. Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан на практика са замразили участието си в програмата. И нищо чудно, та нали Северноатлантическият алианс обещава много повече пари, ако Ташкент, Душанбе и Ашхабад покажат благосклонност към американската армия.

Затова пък Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев спазват всяка буква от договора и нямат намерение да загърбват сътрудничеството с Русия. Този начин на мислене и тази културна специфика, които сближават трите страни, са чужди на другите средноазиатски държави, още повече на източноевропейските, чийто политически вектор отдавна се е изместил към Евросъюза.

И лекото захлаждане в отношенията между членките на ОНД е може би съвсем закономерно. При всяко положение за Кремъл днес не е много изгодно да притегля на своя страна Ашхабад, Душанбе и Ташкент, гонейки само военни ползи. Тези столици чудесно схващат колко голямо значение добиват с изтеглянето на американските войски от Афганистан.

Ашхабад например не бе участвал в заседанията на Координационния комитет по проблемите на ПВО към Съвета на министрите на отбраната от ОНД още от 1995 г. Москва приветства подновеното участие на делегацията от Туркменистан в тези дискусии.

Туркменистанските сили за ПВО обаче са самодостатъчни. “Сами си поемат дори всички видове ремонт и обслужване”, отбелязва пред изданието “Джорджия таймс” (грузинско - б.ред.) заместник-главнокомандващият руските Военновъздушни сили и началник на ПВО генерал-майор Павел Кураченко.

Москва не изключва някой ден в съвместната ПВО да участват и Таджикистан, и Узбекистан, и Киргизстан. Засега обаче федерацията залага на сигурни партньори - Астана и Минск. Това сътрудничество вече събуди недоволство у Литва:

Беларус и Казахстан може да получат зенитни комплекси С-300, за да бранят своите граници, а това никак не радва Вилнюс. Тамошният Сейм констатира още през февруари, че край границите на страната не само се формира обща система за ПВО - понамирисва и на бъдещ агресивен военен алианс.

“Между Беларус и Литва няма никакво затопляне, тъй като двете държави водят желязна военна стратегия. Литовските предприемачи, развиващи бизнес в Беларус, трябва да се ориентират към стабилното пространство на държавите от ЕС и НАТО, защото хукнат ли презглава към беларуското приватизационно пространство - ще станат заложници”, цитира агенция Регнум мнение на Емануелис Зингерис от външнополитическата комисия в Сейма.

И ето, в сряда се разбра, че в Киргизстан отново заседава Координационният комитет за ПВО. Като следваща съвместна проява в рамките на бойната подготовка за ПВО се очертава учението на общата система за ПВО на ОНД “Чисто небе”, насрочено за октомври 2012 г. в Казахстан. Явно опасенията на балтийските държави, а и на други европейски храненици на САЩ, изобщо не вълнуват ръководствата на страните, подготвящи съвместен отговор на НАТО.

Каква трябва да бъде всъщност единната система за ПВО? Проблемите около европейската ПРО са сред най-парливите в отношенията на Русия със САЩ и НАТО, което прави твърде сериозен въпроса за гарантиране на военна сигурност.

След разпадането на Съветския съюз Москва наивно смяташе, че новата съвместна ПВО ще се гради въз основа на тесни взаимовръзки и взаимозависимост между всички някогашни бойни компоненти.

И до ...

Свързани новини: