Горката Румъния, политиката й взе да става интересна

Откакто спечели президентския пост с антикорупционна платформа през 2004 г., Траян Бъсеску разочарова почитателите си. Публичните му изказвания понякога са необмислени или безотговорни. Неговата десноцентристка Демократично-либерална партия (ДЛП) изглежда точно толкова “омърсена”, колкото която и да е друга. Като привилегирована фигура в комунистическата ера (работил е в Белгия), той едва ли може да твърди, че предлага рязко скъсване с миналото.

Изборът му на съветници и отношението към тях често бяха потресаващи. Мерките за икономии, взети от правителствата на ДЛП под мандата на МВФ, бяха тежки и жестоки за мнозина. Не е изненадващо, че популярността му спадна до скромните 17 процента.

Поведението на неговите политически противници обаче изглежда още по-лошо. Събрал парламентарно мнозинство благодарение на дезертьорството от ДЛП, премиерът Виктор Понта нанесе големи щети на независимите институции на държавата. Правителството му смени омбудсмана (единствената спирачка на извънредните постановления на правителството), пое контрола върху румънския Държавен вестник, където официално се обнародват законите и постановленията, пое контрола върху Румънския културен институт и заплаши да уволни съдии от Конституционния съд.

Още по-спорно г-н Понта използва парламентарното си мнозинство, за да суспендира президента Траян Бъсеску. Основанията изглеждат неубедителни: конституцията казва, че държавният глава може да бъде отстранен с импийчмънт само за тежки нарушения, но нито едно не е цитирано. Референдум на 29 юли ще реши съдбата на г-н Бъсеску.

Г-н Понта се опита да промени правилата и за него, като намали прага от половината от електората до мнозинството от гласувалите. Но Конституционният съд постанови, че гласуването ще бъде валидно, само ако участието е над 50 процента. Г-н Понта изглежда, че приема това. Ако привържениците на Бъсеску бойкотират вота, президентът може да оцелее поне за известно време.

Моментът на хода на г-н Понта е странен. Политическият лагер на г-н Бъсеску е разпокъсан. Мандатът му изтича през 2014 г. Социалдемократите на г-н Понта (СДП), наследници на някогашните комунисти, и техните либерални съюзници, вероятно ще спечелят парламентарните избори през ноември. Твърденията, че г-н Понта е плагиатствал 85 страници от докторската си теза изглежда не му навредиха много (той разпусна академичната комисия, която подкрепи обвиненията).

Спусъкът изглежда беше дръпнат от осъждането на 20 юни на ментора на г-н Понта Адриан Нъстасе, предишен премиер от СДП, за корупция. Този случай беше първият от присъдите срещу “големи риби”, отдавна изисквани от ЕС, който постави мекушавата съдебна система на Румъния под специален режим на наблюдение през 2007 г. Някои виждат в това закъснял триумф. Но друг, по-приятелски настроен президент, би могъл да помилва г-н Нъстасе, чиито поддръжници казват, че цялото дело е изфабрикувано.

Местната реакция на отстраняването на президента (не само сред приятелите на г-н Бъсеску) беше бурна. Може би Г-н Понта е преценил погрешно колко гневни биха били и реакциите отвън. Говорител на ЕС заяви, че прибързаните мерки “излагат на риск напредъка, постигнат през последните пет години”. Евентуалните санкции може да включват орязване на фондове, удължаване на мониторинга над съдебната система или блокиране на членството в Шенген.

Ангела Меркел нарече действията на правителството “неприемливи”. Американският посланик беше “дълбоко обезпокоен”. По време на посещението с Брюксел обаче г-н Понта отхвърли критиките като недоразумения и обеща “да промени курса”, ако е нарушил нормите на ЕС. Неговата страна остава една от най-зле управляваните в ЕС.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: