Златна зора за белите и мрачно бъдеще за имигрантите

в. Кориере дела сера

На опашка в жестоката атинска жега възрастна жена крие лицето си от срам зад шал от изкуствена материя и зад тъмни очила. Зад нея млада жена с измъчено изражение държи в едната си ръка биберон и плик, напълнен от доброволците с хранителни продукти. В другата ръка стиска партийна книжка и яката на детето си, за да не го изгуби в бъркотията. Това е Елени. Тя не се срамува от нищо, нито пък превръща нещата в политически въпрос.

“Живея с 400 евро инвалидна пенсия с две деца и двама племенници. Поне днес на вечеря децата ще ядат пържени картофи”, казва тя.

Елени и възрастната жена, която криеше лицето си, са сред десетките наредили се на опашка за макарони и олио в историческия център на Атина. Кризата е довела до гладуване всички тези хора в един обсаден от имигрантите град и ги е тласнала в ръцете на крайната десница Златна зора.

“Наричат ни нацисти само богаташите, които си имат имигрантка за прислужница, та да им чисти вилата. Докато ние сме близко до народа”, казва Еухения Христос, съпруга на депутат от Златна зора и лидерка на жените в партията. Тя координира “социалната интервенция” на Златна зора и е единствената в партийния офис, която е облечена в бяло.

В щаб квартирата на Златна зора доминиращият цвят е черен, в най-лошия случай небесно син, като този от гръцкото национално знаме или пък червен, като този на плаката, на който има меандър, напомнящ на свастиката и който е опънат на балкона на първия етаж.
Седалището на партията Златна зора е на два етажа. Горе са барът и заседателната зала. Долу се продават най-различни неща, свързани с партията, в това число и книги за Гьобелс включително . На първия етаж има и кабинет, в който два пъти седмично доброволец приема жалби и изслушва страховете на хората.

“На път сме да открием бюро за оплаквания, което да работи всеки ден”, разказва той.

В централата на Златна зора се разхождат и мъже с анцузи или с бермуди и с татуирани автомати Калашников на прасците и момичета с партийни тениски и с лакирани нокти. Вечерта е специална - първото голямо раздаване на храна в сърцето на гръцката столица. Идва дори православен свещеник, за да благослови събитието.

Парите за раздаване на храни идват от членския внос и от част от заплатите на 18-те депутати на Златна зора, обясняват хората в партийната централа. Дори отпуснатата на депутатите парламентарна кола е на разположение на народа. На гърците, се подразбира. Защото според Златна зора имигрантите трябва да си вървят.

“Имигрантите чупка!” - това не е само лозунг. Тук в квартала Свети Панталеймон, кръстен на голяма православна църква, намираща се на централния му едноименен площад, всяка нощ се сформират патрулни отряди.

Все по-често техните патрулни обиколки обаче се превръщат в наказателни експедиции. С качулка на главата и с бухалка в ръка, патрулиращите са на лов за чужденци. Когато хората от патрулите не са скрили лицата си, то жертвите им разпознават в нападателите си момчета от квартала, същите, които се размотават в централата на Златна зора.

Такова нападение е преживяла пет пъти Разия Шариф, афганистанка, която живее сама с трите си деца на партерен етаж в кооперация до църквата на Свети Панталеймон. При едно от тези нападения в дома й е била и Ева Косе от правозащитната организация Хюман райтс уоч.

“Започнаха да хвърлят тежки предмети по вратата и прозорците. Счупиха ги. Продължи няколко минути. После видях как черни силуети се разбягаха”, разказва тя.

Полицията е била на 300 метра от това място, но не е чула нищо. Много често ...

Свързани новини: