Поморийско езеро спечели „Син глобус”

 На 11-та Среща на страните членки на Рамсарската конвенция за влажните зони , която се проведе в гр. Букурещ, Румъния, в периода 06 – 13 юли 2012 г. бяха връчени наградите „Син” и „Сив” глобус. За Европа авторитетният „Син глобус” за добри практики в управлението на влажната зона получи Поморийско езеро, влажна зона с международно значение.

Наградите „Син” и „Сив” глобус се връчват по инициатива на международната организация World Wetland Network (WWN), включваща в състава си неправителствени организации от цял свят, занимаващи се с опазване и управление на влажни зони. Инициативата е създадена по време на 10-та Среща на страните членки на Рамсарската конвенция, в Чангуон, Корея, през 2008 г., с цел да се повиши отговорността на обществеността по отношение на опазването, управлението и заплахите за влажните зони. Наградите се връчват на влажни зони с международно значение (Рамсарски места), включени в списъка на Рамсарската конвенция в две основни категории – за най-добри („Син глобус”) и за най-лоши („Сив глобус”) практики в управлението на влажни зони. Отличените са избрани чрез гласуване, в което тази година са участвали над 2000 неправителствени организации от цял свят.

Тази година бяха връчени шест награди „Син глобус” за влажни зони в Япония, Нова Зеландия, България, Мадагаскар, САЩ и Перу. „Сив глобус” получиха пет Рамсарски места, съответно в Южна Корея, Колумбия, Австралия, Хърватска и Бенин.

Наградата на Поморийско езеро бе връчена на Националния координатор на Рамсарската конвенция за влажните зони в България – г-жа Айлин Хасан, гл. експерт в отдел „Натура 2000”, Дирекция „НСЗП”, която представляваше България на 11-та Среща на страните членки на Рамсарската конвенция за влажните зони (COP11).

Поморийско езеро е естествена свръх-солена лагуна, включена в списъка на Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение от 24.09.2002 г. В южната си част езерото е свързано с Черно море, чрез изкуствено прокопан канал. Влажната зона включва солени блата, тръстикови масиви и солници. Част от езерното дъно е покрита е лековита тиня. Езерото е важно заради своите естествени стопански ресурси – добив на сол, лечебна кал и рибни ресурси. Най-голямото богатство на Поморийско езеро е орнитофауната. Езерото е разположено на миграционния път Via Pontica и е ключово място за размножаване и зимуване по време на миграция. Установени са над 270 вида птици на територията на влажната зона, както и много други редки и защитени растителни и животински видове.

За опазването и възстановяването на влажната зона се положени редица поддържащи и възстановителни дейности от 1996 г. Основните природозащитни дейности са осъществени в рамките на проекти изпълнявани от Сдружение „Зелени Балкани” в партньорство и с подкрепата на МОСВ, местната общност и власти.

Сред най-големите успехи в управлението на влажната зона е възстановяването на хидрологичния режим на Поморийско езеро, чрез ремонтиране на канала море-езеро. Каналът е единствената връзка на солената лагуна с Черно море и правилното му функциониране е от ключово значение не само за биоразнообразието, но и за солодобива и добива на лечебна кал от езерото. Каналът е ремонтиран в рамките на проект „Поморийско езеро –консервация, възстановяване и устойчиво управление”, финансиран от Глобалния екологичен фонд и Световната банка. В рамките на същият проект бе изграден и посетителски център на Поморийско езеро.

Това е един от най-модерните посетителски и природозащитни центрове на Балканския полуостров, като неговото оборудване бе осигурено по проект на „Зелени Балкани”, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма „Околна среда 2007-2013″, приоритетна Ос – 3 „Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие на Р България”.
Значим успех в опазването на биологичното разнообразие на Поморийско езеро е изграждането и поддържането на островни местообитания за наземногнездящи птици. Особено популярен е големият остров на рибарките, на който ежегодно гнезди колония от над 1000 гривести рибарки. Преди изграждането на острова, този вид птица е бил изчезващ за района, като от него са били останали едва 6 двойки. Това природозащитно начинание води началото си от 1996 г. Поддържането и дострояването на острова се осъществява ежегодно от български и чуждестранни доброволци с разрешението и подкрепата на МОСВ.

Сред дейностите по добро управление на защитената територия са образователните програми и популяризирането на устойчивия туризъм в района на езерото, вкл. чрез създаване на подходяща инфраструктура и екомаршрути.

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: