Колко още ще продължи кредитният крънч?

Злополучна годишнина. Изминаха пет години откакто светът бе принуден да признае наличието на кредитен крънч. На 9 август 2007 г. тревогата на централните банкери от нежеланието на кредитните институции да отпускат заеми достигна пределната си точка и те предприеха извънредни мерки. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералният резерв в САЩ инжектираха общо $90 млрд. във финансовите пазари.
Това бе първата намеса за паричния регулатор на Стария континент след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. От централата във Франкфурт нарекоха хода „фина настройка“, но инвеститорите бяха наясно колко по-сериозни са нещата. Индексът FTSE загуби 121 пункта през същия ден, а в САЩ  Dow Jones падна с 387 пункта. Сътресенията в два френски инвестиционни фонда с вложения в американски събпрайм заеми бяха на път да прераснат в ураган. Адам Апългарт, шефът на Northern Rock, пред която само след месец щяха да се образуват опашки от желаещи да изтеглят парите си, по-късно нарече 9 август „деня, в който светът се промени“.
Въпреки всичко по това време едва ли много хора са вярвали, че половин десетилетие по-късно светът, или поне западната му част, все още ще се бори с последиците. Великобритания търпи W-образна рецесия, а икономиката й е с около 4% по-малко, отколкото през третото тримесечие на 2007 г. Красноречива проверка за изказването на тогавашния премиер Гордън Браун, че страната „не може да бъде по-подготвена за преодоляване на бурята“. В търсене на бягство от стагнацията миналата седмица на Острова дори избухна странен дебат дали кредитните условия ще се подобрят, ако държавата притежава 100% вместо сегашните 82% от Royal Bank of Scotland. Колкото до цените на акциите, дори след многократна намеса на централната банка и силни дози количествено улеснение в САЩ и Великобритания, FTSE 100 продължава да е 8% под равнището си на затваряне от 9 август 2007 г.     
Още колко може да продължават проблемите? „Изминаха пет години, а ние сме в по-лошо положение, отколкото в началото“, пише Джамил Баз, главен инвестиционен стратег в хедж фонда GLG. Той отбелязва, че общият дълг (в т.ч. задължения на правителства, домакинства, финансови институции и компании) е по-висок в сравнение с 2007 г. в 11 внимателно следени икономики (Канада, Германия, Гърция, Франция, Ирландия, Италия, Япония, Испания, Португалия, Великобритания и САЩ). Баз прави пет прогнози. „Всички неприятности от последните няколко години са просто прелюдия за задаващата се още по-голяма криза“, гласи първата, съобразена с още актуалната необходимост за смъкване на дълговите равнища. Второ, историята показва, че дълговете не могат да бъдат свивани с повече от 10% годишно, без това да предизвика социално недоволство, което предполага поне 15-20 години, докато бъдат постигнати подходящи условия за растеж. Трето, икономическият удар от намаляването на задлъжнялостта ще е огромен заради ефекта на мултиплициране при свиване на разходите. Четвърто, цените на акциите може би още са твърде високи предвид факта, че корпоративните печалби ще бъдат засегнати. Пето, няма магическо решение. Лихвените проценти вече са на дъното и дори прокрадващата се инфлация няма да помогне, тъй като доходността по облигациите ще скочи, а и много правителствени пасиви са обвързани с равнището на ценовия темп.    
Звучи ви твърде мрачно? Може би, но потискащият урок от последните пет години е, че управниците успяха единствено да провокират краткотрайни и незначителни скокове на растежа и доверието. Нови идеи обаче не се възприемат. Под ръководството на Марио Драги ЕЦБ е смятана за по-инициативна, отколкото в миналото, но главоблъсканицата как да бъде постигнат растеж, докато в същото време се въвеждат икономии, остава неразплетена. Облекчението, ако изобщо има такова,  може би ще трябва да дойде от почти изцяло пренебрегван в общия дискурс източник – по-ниските цени на енергоносителите. Драстичното поевтиняване на суровия петрол през второто полугодие на 2008 г. (сортът Brent падна от $147 за барел на около $40) оживи глобалната икономика през следващата година и даде на задлъжнелите потребители повече пространство да дишат. Днес Brent се търгува упорито над $100 за барел. При това равнище пътят към трайното възстановяване изглежда дълъг.

По в. „Обзървър“
Текст под снимка: Историята показва, че дълговете не могат да бъдат свивани с повече от 10% годишно, без това да предизвика социално недоволство, което предполага поне 15-20 години, докато бъдат постигнати подходящи условия за растеж.

Прочети цялата новина

Свързани новини: