Земетресенията около шистовия газ 8 пъти повече

Земетресенията в райони с подземното инжектиране на течности за газодобивни операции в Тексас са 8 пъти в повече, отколкото официално се съобщават.

Това е едно от главните заключения в ново изследване на д-р Клиф Фролих от Института по геофизика към Университета на Тексас.

Изследването беше публикувано от американската National Academies of Science и популяризирано в New York Times.

Публикуваме резюмето на  изследването на Клиф Фролих:

„В периода ноември 2009 – септември 2011 временни сеизмографи, доставени по програмата EarthScope USArray, са били разположени в 70-километрова зона, покриваща шистовия район Барнет, Тексас, и използвани за записване на данни, позволяващи регистрирането и локализирането на местни земетресения с магнитуд над 1.5.

Анализирах тези данни и открих 67 земетресения, повече от 8 пъти над официално докладваните от Националния център за информация за земетресенията.

Всеки от 24-те най-отчетливи епицентъра е бил в осем групи в радиус от 3.2 километра от някой от кладенците за инжектиране. Към тях спадат кладенците до Далас Форт Уърт и Клебърн, Тексас, където подобни трусове в близост до кладенците са били отбелязани в медиите през 2008 и 2009 година, както и на шест други места, някои от които никога не са преживявали земетресение.

Това навежда на мисълта, че трусовете, предизвикани от инжектиране, се случват по-често, отколкото се смята. Всички кладенци в близост до регистрираните групи от земетресения са докладвали максималната месечна норма на инжектиране, която надвишава 150000 варела вода (24000 куб. м. на месец) от октомври 2006.

Въпреки че 9 от 27 подобни кладенеца в Джонсън Каунти са били в близост до земетресенията, в други райони със същата норма на инжектиране не са докладвани земетресения. Една достоверна хипотеза, обясняваща тези наблюдения, е, че инжектирането предизвиква трусове само ако вкарваните течности достигат и намаляват триенето в близки и подходящо ориентирани разломи, които вече са подложени на известен тектоничен натиск.

За да се провери тази хипотеза, ще е нужно да се идентифицират географски региони, за които е налична достатъчно информация, показваща дали има разломи в близост до сеизмично активни и сеизмично латентни кладенци за инжектиране“.

Онези земетресения, които не безпокоят никого

Въпреки, че според дълго разработваните теории подземното инжектиране на течности за нефтодобивни и газодобивни операции могат да намалят триенето и да причинят приплъзване на пластовете, трусовете са били в район, където хораста не са свикнали с тях. Това стана причина да се подновят призивите за изследване на геоложките последствия от процъфтяващата индустрия с природен газ в Тексас, пише New York Times.

Исках да добия по-добра представа за онези земетресения, които не безпокоят никого, заяви д-р Фролих пред NYTimes.

„Нуждаем се от повече статистически данни за връзката между местата, където стават трусовете и разположението на кладенците за инжектиране. Не можем да си създадем впечатление за цялостната картина, ако обръщаме внимание само на онези трусове, които предизвикват недоволството на хората“, казва изследователят.

Д-р Фролих забелязал, че всички от 24-те най-ясно изразени епицентъра на картата са били в радиус от 2 мили от един или повече кладенеца, използвани за изхвърляне на отпадъчната вода от фракинг-процеса за добив на природен газ. (Фракингът представлява инжектиране на химикали и вода в големи количества и под голямо налягане в шистовите формации с цел освобождаване на природен газ).

Всеки кладенец в близост до епицентровете на групите тектонична активност е инжектирал по 150000 барела вода на месец. Не всички кладенци, работещи с такива големи обеми вода, са предизвикали земетресения в своя район.

Според д-р Фролих това навежда на мисълта, че както степента на инжектиране, така и ориентацията на близките разломи играят роля в този процес.

„В моето проучване земетресения се случваха само около кладенци с най-високата норма на инжектиране,“ казва изследователят – „Но това не обяснява защо на едни места се случват, а на други не.“

Прочети цялата новина

Свързани новини: