На Запад по Route 66 – Нападна ме американски орел

08/19/12 23:34
(http://e-vestnik.bg/)

На Запад по Route 66 – Нападна ме американски орел

Продължение. Виж тук предишната част - На Запад по Route 66 - Безкрайните магистрали на Америка

Орелът нападна, щом се надвесих да снимам към гнездото. Снимка: Иван Бакалов

Първия ден се прицелих да стигна до Сейнт Луис, в съседния щат Мисури или Мизури, както му казват с тукашно произношение. На около 270-300 мили (430-480 км) от Чикаго, според маршрута. В Щатите има сайтове с подробни указания за шофьори, колко часа ти е пътят – 4,5-5 часа беше според тях, но тръгнахме почти на обяд и с мотаенето по стария Път 66, тук и там, стигнахме чак вечерта по тъмно. От такъв сайт можеш да си разпечаташ маршрута, с всички изходи, завои насам или натам. Нямаше нужда. Достатъчно е да гледаш табелите с надпис Сейнт Луис.

Фордът е като заспал на пътя, не помръдва, нагласен на 80 мили скорост (с 5 мили над ограничението), стрелката на оборотомера е като закована на 3000 оборота, а ние превключваме от една радиостанция на друга, като прескачаме рекламите. Досадни са, с едни приповдигнати гласове, разни драматизации… По целия път не спирам да се учудвам, че на каквато и станция да превключим, музиката не е само американска. Непрекъснато се чуваха „Ролинг стоунс” или „Пинк флойд” и др. английски групи. И много парчета от 70-те и 80-те. Положението се промени чак като влязохме в Ню Мексико – изведнъж половината станции станаха на испански и потекоха безкрайни шлагери мариачи стил, а като наближихме Лос Анжелис – ефирът изведнъж беше превзет от черен рап от западното крайбрежие (различен от източния, голяма грешка е да ги объркаш, ако имаш претенции да си почитател на рап).
Пейзажът на Илинойс е съвсем различен от това, което ще видим после на Запад. И климатът. Нищо чудно, впрочем - прекосяваме цял континент от северозапада до югоизтока.

Снимки: e-vestnik

Българин, който не е пътувал из Щатите, сигурно ще се впечатли от т. нар. места за почивка край пътя. На всеки 50-ина мили има Rest area. Това всъщност са едни просторни тоалетни с голямо фоайе по средата в което има няколко автомата за кафе и напитки. Наоколо – голям паркинг, малко паркче с пейки, маси, беседки, ако искаш да седнеш да ядеш.
В Илинойс изненадващото беше, че на първата подобна спирка имаше трима служители, които чистеха старателно и без това чистите помещения. Трима души за едни тоалетни… По пътя има табели – следващото място за почивка е на еди колко си мили. Или пък – следващата бензиностанция е на еди колко си мили. Да си знаеш.
Тук там в тези места за почивка има и безплатни карти и справочници за съответния щат. А иначе край границата на всеки следващ щат има информационни центрове, с рафтове с десетки дипляни, справочници, карти, гайдове, небезплатни сувенири и… безплатно кафе. Кафето, разбира се, е американско, през филтър. Нина, поклонничката на Италия и еспресото, не може да го понася. Затова все търсехме по пътя някой „Старбъкс”, където има и еспресо, и капучино. Но Нина и на „Старбъкс” кафетата не харесваше. Абе, Америка…

Безплатни дипляни и брошури раздават в информационните центрове до границите на всеки щат. Снимка: Иван Бакалов

По информационните центрове, като си поискаме карта, служителките с любопитство питат откъде сме. Като чуят от България, настава голямо оживление. „Оооо”, „Наистина ли?” и т. н. И се радват като деца. Българи, пътуващи от тук, изглежда са рядкост. Макар че по-нататък чухме, че минавали и други тук-там.
Като разберат, че сме от ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 08/19/12 23:34 http://e-vestnik.bg/15421/na-zapad-po-route-66-napadna-me-amerikanski-orel/