Свобода, равенство, твърдост* - новият френски девиз?

През това лято френската полиция имаше работа. Освен обичайната вълна от дребни кражби и справяне с разваления френски на обрани туристи някои допълнителни трудни проблеми отклониха вниманието й.

Към края на юли започна последователното демонтиране на лагерите на роми в околностите на много френски градове при полицейски акции на зазоряване. Около десет лагера във и около Лил, Лион, Марсилия, Курньов и Париж бяха сринати с булдозери и над 1000 роми бяха прогонени. Някои от обитателите на лагерите бяха репатрирани в Румъния. Други пробват късмета си по улиците.

Междувременно в Амиен - спокоен град в Северна Франция, който страда от висока безработица - избухна насилие през нощта на 13 август. Безчинстващи младежи раниха 17 полицаи и опожариха до основи детска ясла. Това бе мрачен край на първите сто дни на Франсоа Оланд като президент.

В центъра на правителствената реакция по тези два случая бе вътрешният министър Манюел Валс, който призова за необходимостта от “твърдост” в решаването на социалните проблеми.

Демонстрантите в Амиен може би имат законно право да се оплакват, но френската държава трябва да заеме твърда позиция срещу насилието към полицаи, настоява той. Според него мизерията на ромите трябва да предизвика жалостта на французите, но държавата не може да толерира нехигиеничните и опасни ромски лагери в околностите на техните градове.

През 2010 г. публичните акции срещу ромски лагери по време на тогавашния президент Никола Саркози срещнаха яростната опозиция на левицата. Обаче сега, когато социалистическото правителство е поело по същия курс, реакцията е по-приглушена. Даже някои твърдят, че сега всичко е различно, като се позовават на донякъде лишената от расови обиди реторика на Оланд и Валс и на премахването на квотите за репатриране.

Но по същество политиката е същата. И онези отляво са изненадващо тихи. Кристиан Тобира, министър на правосъдието и членка на Лявата радикална партия, се въздържа да откликне на молба да сравни политиката на Валс с тази на Саркози.

Не е известно колко успешна ще бъде политиката на Валс в справянето с престъпността. Насилието в предградията на големите френски градове не е продукт на недостатъчно твърдата ръка на полицията, а на мизерния живот там. Последното обозначаване на 15 приоритетни зони за сигурност във Франция с високо ниво на престъпност, което става валидно от септември, изглежда базирано по-скоро върху надеждата, отколкото почива на факти.

То разчита на по-голямата местна автономия в борбата с престъпността, но почти без да й се предлагат допълнителни ресурси. Не е известно доколко сътрудничество между местните власти ще се справи с главните причини за престъпността.

Отношението към ромите също афишира нуждата от ново мислене. Демонтирането на техните лагери и репатрирането на мнозина от тях в Румъния и България има и едно странно повтарящо се качество. През 2011 г. около 7284 румънски и 1429 български роми получиха “помощ за завръщане” (обикновено по 300 евро за възрастен) от правителството в замяна на съгласието им да се върнат у дома.

Тази програма на стойност 26,6 милиона евро може и да не е особено скъпа по стандартите на френската държавна политика, но тя все още няма голям смисъл. Ако най-лошото, което може да се случи на един беден ром от Източна Европа във Франция, е да клъвне една сума и безплатен билет за връщане, това може да направи пътуването за натам по-привлекателно. И това може би обяснява защо ромското население във Франция остава с относително стабилна численост - между 15 и 20 хиляди - въпреки депортирането на хиляди.

БТА

* Заглавието на статията “Liberte, egalite, fermete” е заиграване с прочутия девиз от времето на Френската революция “Liberte, egaLite, fraternitе” (Свобода, равенство, братство) - бел. прев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: