Ами ако утре арестуват Светльо за песента „Боли ме гъза”?

Светльо Витков, симпатичният поп-рок хулиган и кандидат-президент в последните избори, вчера написа в страницата си във Фейсбук, че осъжда групата „Пуси Райът”, наричайки я „талантлива” в кавички. Естетическата оценка си е негово право, но музикалните качества на песента на осъдените нямат отношение в случая.

„Този акт е подигравка към всички християни и към нашия Бог! Аз лично ги осъждам за това! Това, че мразят Путин, не им дава правото да се подиграват с Християнската вяра! Любопитно ми е какво ли щеше да им се случи, ако го направят това в джамия!”, пише Светльо. Я как блесна като защитник на религията и Бог. Фундаменталистите на християнсвото се увеличиха с още един – този път не кагебист или комунист, а рокаджия.

Ако разтълкуваме идеята му, предполага се, че подобен акт в джамия щеше да бъде наказан жестоко, а тези момичета сега отнесоха „само” 2 години затвор.
Защитата у нас на този акт на средновековно мракобесие – присъдата беше наречена така дори от свещеници в Русия – поставя въпроса за недемократичните нагласи на българското общество. Светльо Витков се оказва просто един от многото.

Какво могат да родят тези нагласи? Може на някой сега да му изглежда странно, но утре обществото като нищо ще се окаже по-малко свободно именно благодарение на тях.
Ами ако арестуват утре “Светльо и легендите” за песен като „Боли ме гъза” (виж тук)? Какво се пее в нея? Намеква се за мъжеложство, богохулно е.
„Ташаци на рояци, рунтави ташаци”, пее Светльо в друга песен. Или пък „Повърхностни рани, ела ми го фани, дупета насрани, ела ми го фани…” Нямат място такива песни в телевизията, нали? Защо да не забраним да се пеят и на концерт? Светльо пръднал в ефир, пишат вестниците. Веднага да се глоби!

Не, Светльо няма да изпее нищо за политиката. Само най-абстрактни псевдобунтарски послания, изразяващи общо недоволство. Нещо да сте го чули да каже за Бойко Борисов и авторитаризма му, който е притиснал и медии и институции? Май се оказаха прави онези, които съзираха в кандидатурата на Светльо за президент само добре режисирана кампания да разсее гласове.

Сегашната му защита на Бог звучи нелепо, след такива негови изявления:
„Искам да се оплача на оня отгоре, на Господ. Господи, не е честно – ядеме сладко, когато го изхвърляме, нищо не усещаме. Обаче ядеме люто и излиза люто. Не е честно… Тънката мисъл на дебелото черво, ето това съм аз.”(виж тук) Това е Светльо, наистина.

И има претенции за политик. Но май са му намерили само роля с приложно значение. Добре че маските падат, да оцени човек дали да се излъже да гласува за такива.

Прочети цялата новина

Свързани новини: