Какво не е наред с американската икономика?

Преди да можете да поправите нещо, трябва да знаете какво не е наред, отбелязва Ъруин Келнър, главен икономист на „Маркет уоч“. Ако съдим по вниманието, което се обръща на изказванията на централните банкери в момента, бихме си помислили, че паричната политика е ключът към възстановяването на икономиката. Фондовата борса отбелязва скок в дни, когато се разчуе и най-малкият слух за понижаване на лихвените проценти, и бележи спад, когато надеждите бъдат разбити. Дали да се понижат лихвените проценти, или не, е подходяща тема за вестникарските заглавия, но това изобщо не е свързано с истинския проблем.
Лихвените проценти не са проблемът – те са по-ниски от всякога. Липсата на ликвидност също не е проблем. Резервите рязко се увеличиха, след като балансите на Федералния резерв отбелязаха ръст. Междувременно банките не проявяват желание да отпускат кредити, много потребители се опитват да изплатят част от дълговете си, а много компании всъщност седят на купища пари. Но не можем да очакваме лесните пари сами по себе си да насърчат икономическата активност. Нещо повече, твърде голямото количество пари в икономиката може накрая да доведе до повишение на инфлацията. Затова не се нуждаем от трета серия количествени улеснения или други мерки за разхлабване на паричната политика. А какво да кажем за фискалната политика? В крайна сметка фокусът върху съкращаването на дефицита вместо върху разкриването на работни места не е точно рецептата, която повечето сериозни икономисти биха препоръчали за стабилизиране на разклатената икономика. Нито пък ще помогнат опитите за затягане на фискалната политика, когато тя в действителност трябва да се разхлаби. Но размерът на бюджетния дефицит на правителството подсказва, че не липсват стимули от този сектор. Следователно това не е причината за слабия ръст и високата безработица.
Има няколко други възможности. Една от тях е серия от порочни кръгове, или с други думи – параграф 22. Например бизнесът не иска да наема служители, защото на кандидатите им липсват необходимите умения, но същевременно той не иска да обучава бъдещите служители, защото се страхува да не ги загуби. А потребителите не могат да харчат, докато нетният им доход не се възстанови, но ако хората не харчат, бизнесът няма да ги наема, което ще попречи на домакинствата да стабилизират финансите си. Освен това намиращият се в застой жилищен пазар затруднява хората да си намерят работа в друга част на страната. Събитията зад океана може би играят известна роля. Рецесията в Европа без съмнение влияе на много износители извън континента. Натискът върху еврото също е фактор.
Въпреки всички тези фактори основният проблем на американската икономика е партийната политика. Изследванията на общественото мнение показват, че одобрението на политиката на Конгреса е рекордно ниско – 5%. Това е по-малко от одобрението към продавачите по телефона и много по-ниско от одобрението към продавачите на коли втора употреба. Сегашният Конгрес е най-непродуктивният от 60 години насам. Това се дължи на неспособността и на двете партии да постигат компромиси. Що се отнася до двете страни, става въпрос за всичко или нищо. В резултат на това две коренно различни гледни точки за данъците, разходите и ролята на правителството в комбинация с оспорваната надпревара за президентския пост породиха масов страх от неизвестното. Бизнесът не знае какви планове да изготви по отношение на данъците, здравеопазването и правителствените договори, а това са само трите му основни притеснения.
Именно вторичният ефект вреди на американската икономика. Всичко това можеше да се избегне, ако партиите бяха потърсили общ език и бяха си сътрудничили за общото благо. Да не говорим за компромис. В такъв случай, какво ще е необходимо, за да се постигне сътрудничество? Избори, разбира се. Затова всеки трябва да гласува. Може би следващият Конгрес няма да забрави защо е изпратен във Вашингтон.

Прочети цялата новина

Свързани новини: