Коя година сме? И къде стига метрото?

Преди четири месеца  далеч по-скромно, но също в присъствието на висш европейски представител, бе открита отсечка от софийското метро. Тогава просто не подозирахме мащабите на днешните всенародни тържества с хора и ръченици напълно в стила на епохата, когато там бе направена първата копка на линията на метрото.

Заключенията обаче са същите, затова припомняме публикацията. Само заместихме 1 май с 6 септември, а Ромпой с Барозу.Ако човек се заслуша в радиото (държавното) и изгледа няколко телевизионни репортажа, ще  се почувства много, много млад. Поне с 40-50 години. Поне  оттогава не беше се говорило толкова за новите придобивки за трудещите се. И то в навечерието на деня на Съединението 6 септември. Интересно как пропагандата още не се е сетила за това съвпадение.

“Метрото промени живота на софиянци”… “Надежда” вече е в центъра на София”… “10 минути до Орлов мост”…

Паркингът до една от новите станции се представя като постижение от мащаба на откриването на теорията на относителността. Едно време за рязането на лентата на подобни събития идваше Хрушчов, сега - Барозу.

В някаква степен липсват разговори с ударници от строежа, но те са заместени от пространни интервюта с шефа на фирмата и всякакви общински фактори, които не се уморяват да обясняват какво огромно постижение е метрото.

Цялата работа започва да напомня бодрата песен от  началото на 50-те години: “Радомир и София са лика-прилика, и във двата града свети електрика…”

Спор няма, този вид транспорт, чиито достойнства оценява петнадесетина години преди края на XIX  век Шерлок Холмс, е необходим за един град, но наваксването на огромната изостаналост по-скоро трябва да е повод за размисъл за причините й, отколкото за денонощни хвалби. Още повече, че революционната промяна засяга жителите на няколко квартала. Другите ще продължат да чакат рейса.

Дразнещото натрапване на закъснялото с десетилетия завършване на един етап от някакво строителство започва да напомня констатациите от една инкриминирана през 80-те години книга, в която пише за “пропагандата, която приема формата на абсолютен държавен монопол, единствен информатор и тълкувател на събитията”.

“С пропаганда задължително се занимават всички и всякакви държавни институции”, пише още в същата книга, която принципно се отнася до съвсем друга държава и епоха, аналогиите с които са опасни.

Иначе пропагандата си продължава. “София първа по евтин транспорт до летището”. “Метрото тръгва “. “Председателят на ЕП открива новата отсечка на метрото” - са случайно подбрани от множество подобни заглавия от последни дни за събитието на годината (десетилетието, века).

Добре. Метрото тръгва - евтино, бързо, красиво и удобно. И къде стига? Май до терминал 1 и терминал 2.

Ако още не е докарано дотам, ще извървим остатъка от пътя пеша.

От Kafene.net

Прочети цялата новина

Свързани новини: