Боже, колко жалки издатели

Трудно се намират думи да предадат в какъв фарс се  превърна срещата на еврокомисарката Нели Крус с български издатели на вестници (виж тук видеозапис на срещата).

Най-ярката илюстрация беше, когато шефът на единия издателски съюз Валери Запрянов се опитваше да убеди представителката на Брюксел, че у нас има свобода, та дори имало слободия на печата. В този момент неговата колежка, издателката Ирена Кръстева, започна да ръкопляска. Демек – Запрянов е уцелил десетката.

Къде живеят тези издатели? Две организации по света, които наблюдават медийната свобода – „Репортери без граници” и „Фридъм хаус” отчетоха, че България се срива в класацията трета поредна година, вече е към 80-о място, а няколко персонажи, наредени на масите пред Крус, й обясняваха как Брюксел трябва да ги освободи от ДДС и да ги финансира колкото се може повече. За да могат те да се правят на успешни издатели, а на практика довели изданията си до фалит с обслужващата си журналистика.

Най-смешното е, че те не са и никакви издатели. Те не могат да кажат кой ги притежава реално, кой им дава пари или откъде тези пари в действителност идват (виж малко тук по темата). Но се пъчат като велики медийни магнати.

Няма какво да се описва и цитира кой какво казал на тази среща. Те приличаха на карикатури. Всяко тяхно изказване беше от жалко по-жалко. Запрянов и Бареков хвалеха собствените си издания, Тошев и Блъсков изтъкваха себе си кой по-голям вестникар е, други просеха пари, а никой не призна дори, че със свободата на печата има проблем.

Всички тези  – Гочева, Тошев, Блъсков, Бозукова - които се опитаха да глътнат времето на срещата, за да не се изкаже някой непредвидено, от години задушават българския печат със слугинската си журналистика. Те превърнаха вестниците в пиар издания, политическа интрига и олигархичен монопол. И правят жалки опити да поддържат този монопол, объркани, че са се разпаднали на два издателски съюза.

И не намират ни най-малко вина в себе си. Всъщност те приличат на зомбита. Още говорят, мърдат, но са живи трупове. Отхвърлени и зачеркнати от времето, но още не могат да го осъзнаят. Под мъдрото им ръководство вестниците им се сринаха. „Труд” и „24 часа” днес са с по 40-50 хиляди тираж, “Стандарт” още по-малък, хеле пък “168 часа”, “Монитор” и др. „Телеграф” се пъчи със 100-хиляден,  само защото се продава на половин цена.
Незнайни пари ги купуват като проститутки, те всеки ден правят свирки на властта, но се явяват пред публика да обясняват невинно, че всъщност не са такива жени.

Пеевски не се появи на срещата с Крус, беше представен от майка си, а е главният виновник за катастрофата. Откакто той се намеси на пазара, вече всички медийни групи са на загуба и на тезгяха. Освен яростна проправителствена пропаганда и черен пиар в неговите вестници, той се намеси и в продажбите - изкупи и по-големите фирми разпространителки и обърка пазара.

Наблюдаваме агонията на вестниците. Не заради интернет, а преди всичко заради тяхното съдържание. Идеите, които развиха издателите на тази среща са толкова елементарни, че няма никакъв шанс тези хора да спасят изданията си. На тях ще им плащат като държанки, а те без свян ще искат пари и от Европа.

Прочети цялата новина

Свързани новини: