Сирийската опозиция причинява все по-голямо главоболие на своите спонсори – както на западните, така и на източните, както на страните от НАТО, така и на арабските монархии в Персийския залив. Те имат две основни причини за безпокойство. Първо – хроничната неспособност на опозицията да се обедини. За година и половина гражданска война в страната противниците на Асад така и не намериха харизмачина фигура, която да може да се превърне в символ на съпротивата, а в последствие и в нов лидер на страната. Втората причина е радикализацията на сирийските „революционери”, засилването на ислямистките групировки – в това число на такива, които не само, че не крият своите връзки с „Ал Кайда”, но и открито ги афишират. Създава се парадоксална ситуац...