Владимир Каролев: Надеждата не е стратегия*

Проектобюджетът за 2013 година, публикуван преди седмица от Министерството на финансите и приет от МС вчера, стана повод за множество коментари от страна на политици, синдикати, работодатели и независими експерти.

Разбира се, според ГЕРБ този бюджет е върхът на сладоледа и ще доведе до „необходимите предпоставки за по-бързото възстановяване на икономиката”. Ако се прочетат докладите за проектобюджетите на ГЕРБ за 2010, 2011 и 2012 година, ще се открият същите формулировки. А бързо възстановяване засега няма. Политическите противници на ГЕРБ, разбираемо, атакуват проектобюджета, но засега предимно с политически послания и без да посочат достатъчно аргументирани контра-предложения. За БСП проектобюджетът е „доста безинтересно четиво” (Пламен Орешарски) и четейки го можело „по-лесно да се отговори какво няма, отколкото какво има” (Сергей Станишев). ДСБ пък използува медицински термини наричайки проектобюджета за 2013 г. „бюджет на държава в будна кома”, а според доскорошния председател на СДС Мартин Димитров, „проектобюджетът за 2013 година е хазартен”. Наскоро създадената партия “България на гражданите” удари тавана на критиката с твърдението си че „бедността достигна нивата от времената на Жан Виденов” и нарече документа  „бюджет на отчаянието”.

Постна ли е бюджетната пица за 2013 година, обаче? Не, не е. През 2013 година, за първи в историята на България, разходите в бюджета ще надминат 30 милиарда лева – всъщност, заедно с вноската в ЕС, държавните разходи ще бъдат 31,6 милиарда лева. Така че не са прави политическите опоненти на ГЕРБ, които твърдят, че бюджета за 2013 бил постен. Много си е блажен, но въпросът е, кои сектори ще се облажат и кои не? И дали не можеше чрез структурни реформи и намаление на субсидии за неефективни фирми и дейности да се изхарчи по-рациаонално най-големия бюджет в историята на България? И дали планираните приходи ще се случат или бюджета ще излезе на по-голям дефицит от планирания 1.4%?

Аз мисля, че проекто-бюджет 2013 година има доста напрегната приходна част, базирана на оптимистични прогнози, както за развитието на българската икономика, така и за развитието на икономиката на страните от ЕС, които са основните ни търговски партньори. Дали ще се случи планираното увеличение на приходите с 1,8 милиарда лева, е голяма въпросителна. Предвиждат се ръст на вноса и потреблението, поради което приходите от ДДС да нараснат с 12% (800 милиона лева). Очаква се и увеличението на приходи от акцизи с 180 милиона лева (тоест повече пушене и каране на автомобили), както и 180 милиона лева повече приходи от преки данъци – данък общ доход, данък печалба и данък дивидент. Да, но проекто-бюджетът не предвижда ръст на заетоста и следователно, за да нараснат с 1.8 милиарда приходите в бюджета, или доходите трябва да нараснат значително, и/или икономиката ни сериозно да се изсветли през 2013. Не мисля, че такава хипотеза е реалистична, особено имайки предвид факта, че спестяванията в банките растат с двуцифрени темпове, а потребителските кредити, отпускани от банките, намаляват.

Синдикати, БСП, че даже и партии с претенции за десни се оплакват, че бюджет 2013 не е достатъчно социален. Само че като изключим еврофондовете, които не може да се използуват за социални помощи, почти половината от националния бюджет отива за пенсии и различни социални помощи. И това е така, не само заради застаряването на населението и намаляване на съотношението работещ/пенсионер, а защото все още няма политическа воля за сериозно намаляване на практиките на ранно пенсиониране и масовизиране на инвалидните пенсии. Средната реална възраст на пенсиониране в България е една от най-ниските в Европа – около 58 години, а броят на инвалидните пенсии гони 1 милион! Убеден съм, че фалшивите “инвалидни” пенсии са няколкостотин хиляди.

Синдикатите, очаквано предвид ниската икономическа грамотност на лидерите им и по дефиниция популистичната им природа, извадиха про-кризисни предложения (начело с увеличение на дефицита), от които най-опасно е предложението за национализация на над 5 милиарда лева, които са в личните пенсионни сметки на няколко милиона работещи. Тоест, синдикатите предлагат тези, които са работили на светло и са спестявали в лични сметки да прехвърлят парите си в общия кюп и по този начин да облагодетелсват тези, които или не работят, или са в сивия сектор.

В проекто-бюджет 2013 има разминаване между някои от обявените приоритети и планираните разходи. Уж, образованието е приоритет, а какво се получава? Военните ще получат 9% увеличение на заплатите, а учителите, засега неясно точно колко, но до 5%. Засега няма да има увеличение на заплатите в МВР и родната полиция ще продължи да ни пази за средна заплата от 1000 лева, една от най-високите заплати в държавния сектор – учителите може само да си мечтаят за такава средна заплата. Друго разминаване има между твърдението, че успешно провежданата правителствена политика прави намаляването на безработицата възможно и планираният в проекто-бюджета за 2013 лек спад на заетоста с 0.1% .

Основните проблеми, според мен, на проекто-бюджет 2013, са три. Първо, той не предвижда структурни реформи в пенсионния сектор, сигурността, отбраната, здравеопазването. Всъщност, в нито един сектор. И на практика се игнорират някои от препоръките на последния доклад на МВФ за България, който беше публикуван преди малко повече от седмица. На второ място, не се предвижда приватизация и концесиониране, които биха довели не само до еднократни приходи за бюджета, но и до сериозно увеличаване на инвестициите в бъдеще. И на трето място, въпреки че в проекто-бюджета се говори за програмно и ориентирано към целите бюджетиране, в секцията за публични политики няма нито една ясно формулирана цел, която да се обвърже с разходите. Просто пожелания и надежди. А надеждите не са стратегии.

—————–

* Предизборен лозунг на републиканския кандидат за Президент на САЩ Мит Ромни

The post Владимир Каролев: Надеждата не е стратегия* appeared first on OFFNews Новини.

Прочети цялата новина

Свързани новини: