Знаете ли що е туй "Софийско жителство"?

В средата на 80-те години на миналия век у нас нашумя името на един млад автор, който на 26-годишна възраст дебютира едновременно с две книги – нещо нечувано дотогава.
„Девет дни в Париж” – сборник разкази на издателство „Народна младеж” и „Забрави страха, Филипе” – повест на Военно издателство.
И тъй като в онези „социалистически” времена всичко, дори и литературата, беше възприемано като състезание, Костадинов бе обявен в литературните среди за най-младия автор, издал две белетристични книги от 9 септември 1944 г. до тогава. (Като че ли това имаше някакво значение.)
Но много по-важно беше, че и двете книги на автора (със „скромните” за онези времена тиражи от по 5–6000 бройки) бяха изкупени за 2–3 седмици и се приеха много добре както от критиката, така и от читателите.
За тях дори излезе хвалебствена статия на две страници в официоза „Литературен фронт” – нещо нечувано за млад автор дотогава.
Също така важно беше и че Тодор Костадинов вече имаше написан роман, създаден преди повече от 2 години, с неудобното заглавие „Софийско жителство”. Този роман 25-годишният автор написа за 24 дни, като през цялото това време работеше на две места – като учител в Кремиковци (за временно софийско жителство) и като редактор във в. „Машиностроител” (защото само там приеха журналист без софийско жителство).
Това сега едва ли е интересно, 21 години след първия декрет на първия свободно избран президент на България Жельо Желев. Може би мнозина вече не помнят, но той бе за отмяна на жителството!
Но да се върнем в далечната 1984. Изведнъж се оказа, че тази книга не отговаря на нормите на „социалистическия реализъм”. Въпреки повече от 10 положителни рецензии, всичките от известни писатели и критици – Александър Панов, Антон Дончев, Атанас Наковски, Атанас Свиленов, Владимир Тороманов, Георги Величков, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Огнян Сапарев, Рашко Сугарев, Слав Г. Карасловов (изреждаме само част от тях по азбучен ред) – романът така и не видя бял свят.
Както твърдеше в своята (и тя не отрицателна!) рецензия един известен тогава литературен критик:
„В романа на младия Тодор Костадинов е представена една изкривена картина на нашето развито социалистическо общество. Авторът по художествен път се опитва да внуши, че в нашия строй, видите ли, имало бедни и богати !!!
... Нашата Партия е светъл жалон в оформянето на мирогледа и ценностната система на съвременната българската младеж. Авторът трябва да разбере, че в България герои като Филип и Силвия са невъзможни. Истинските герои на нашето време са строителите на светлото комунистическо бъдеще !"
Но още по-интересно беше друго. В периода 1984–1989 година из София се разпространяваха повече от 30 циклостилни копия на романа и така той, без да бъде издаден, беше прочетен от много хора..
Какво се случи след това ?
Тодор Костадинов няколко години по-късно спря да пише книги, обиден, отчаян и обезверен от случилото се.
Въпреки това, той издаде сам двете си неиздадени книги – „Признай, че мислиш за мен” през 1996 г. – тя бе одобрена от издателство „Български писател” за размирната 1989 година – и романа „Софийско жителство” през 2004 г. – послучай 20-годишнината от написването му.
И на двете книги на първа страница стоеше следният текст:
„Тази книга не се продава. Нека всеки, който я притежава, знае, че, независимо от начина, по който е попаднала у него, тя е скромен подарък от автора.”
И от двете книги той подари по 2000 броя на познати и приятели.
Последният написан от него текст, е Предговора към неиздадената му преди 27 години книга „Софийско жителство”:

ПРЕДГОВОР
Понякога имам чувството, че съм живял в два живота. Всичко, което беше преди, е толкова невъзможно днес, колкото и това, което става днес, бе невъзможно да се случи преди. Предполагам, че подобно чувство в различна степен са изпитвали повечето хора от моето поколение и с моята съдба.
Мина време и сега ми е мъчно за всички. Дори и за майор Николова от Четвърто районно, която ме изхвърли от квартирата заедно с багажа и ръкописите на моите книги, защото нямах софийско жителство. Тя вероятно е една прекрасна жена, служителка, съпруга и майка… а може би вече и баба. Ако някога прочете тези редове, нека знае, че не й се сърдя… И ако може, да ми прости, че ги написах. Единственото, с което тя и други добри хора в онзи живот можеха да ми помогнат, бе да не изпълняват служебните си задължения с прекалено усърдие. А тя не беше от тези, които се престараваха. Благодаря й…
Опитвам се напоследък да си отговоря на някои въпроси:
Кога и защо написах този роман?
Кой бях аз тогава ?
Какъв беше онзи живот ?
Защо никой досега не издаде роман “Софийско жителство” ?
Защо сега издавам този роман ?
Кой съм аз сега ?
Какъв е този живот ?
И колкото повече се мъча да търся отговорите, толкова повече се убеждавам, че отговорът е само един: Просто всичко е любов.
Бях гладен несретник и аутсайдер, който вярваше в толкова много неща… пишеше книги… но така и не успя да се научи да се харесва… на тях…
Сега съм преуспял, сит съм и давам хляб на другите… не пиша книги… другите гледат да ми се харесат… не вярвам в нищо друго, освен в любовта…
Любовта бе може би единственият мост, по който преминахме
от единия живот в другия. Единствено любовта е причината същите хора да живеем в два живота, две битиета, две истории, две епохи…
А защо никой не издаде роман “Софийско жителство” ли? Защото всички, които някога можеха да напишат този роман, знаеха, че той вече е написан. А тези, които по-късно се научиха да съчиняват романи, не могат да го напишат. И на едните, и на другите пожелавам един ден най-после да разберат, че… Просто всичко е любов…

А отзад – на корицата на „Софийско жителство” пишеше:

ЗА АВТОРА
ТОДОР КОСТАДИНОВ е роден на 4 август 1959 г. в град Сунгурларе, Бургаско. Животът му е свързан с Пловдив, където завършва Математическа гимназия и записва българска филология в ПУ „Паисий Хилендарски”. През 1984 г. завършва същата специалност в СУ „Климент Охридски”. Работил е като учител по литература в Кремиковци. От 1986 до 1992 г. работи като журналист в различни вестници и списания. В момента е собственик на фирма.
Печатал е свои произведения в почти всички литературни издания.
През 1986 г. дебютира едновременно с две книги – сборника разкази „Девет дни в Париж” (изд. „Народна младеж”) и повестта „Забрави страха, Филипе” (Военно издателство).
През 1996 г. след 10 години мълчание излиза от печат третата му книга „Признай, че мислиш за мен” (изд. „Св. Георги Победоносец”), писана в началото на 80-те години на миналия век и обиколила почти всички български издателства преди 10 ноември 1989 г.
Романът „Софийско жителство”, писан през пролетта на 1984 г., има същата съдба.
„Софийско жителство” е последната книга на Тодор Костадинов.
Той е и последната му среща с неговите читатели.

Прочети цялата новина

Свързани новини: