Може ли Германия да спаси еврото?

Тази седмица германският канцлер Ангела Меркел бе посрещната в Атина с плакати, на които можеше да се прочете: “Ангела, не плачи. Нищо не е останало в килера за вземане”.

Може и да съчувстваме на обикновените гърци, понасящи тежка рецесия, двуцифрена безработица и правителство, което не може да изпълнява задълженията си за харченето, но това си остава липса на състрадание и е погрешен начин за овладяване на проблема. Меркел не посети Атина, за да плячкосва, тя бе там, за да се опита да помогне на гърците.

Всъщност, ако еврото трябва да оцелее, германските политици трябва да играят много по-настоятелна роля в управлението на еврозоната. Нещо повече, другите страни от еврозоната трябва да се научат да съдействат и да престанат да възприемат Германия като квази-колониална сила. Европейските държави трябва да се научат да ценят стойността на фискалната отговорност и да подходят сериозно към решаването на своите фискални и структурни проблеми.

Може би има основателни причини, че не всички европейски страни могат да бъдат като Германия. Гърците няма да започнат да плащат данъци, само защото Меркел го иска. Лобистиките групи, предотвратяващи структурните реформи в страни от периферията на еврозоната, няма да изчезнат за една нощ. В общи линии е почти невъзможно да се изградят авторитетни институции за икономически просперитет по заповед отгоре. Това обаче означава само, че еврозоната се нуждае от по-строги критерии за приемане на нови членки, заедно с механизъм, позволяващ да се налагат реални санкции срещу членуващите страни, които се държат непорядъчно.

Германия е единствената държава, която има политическия капитал да накара Европа да въведе такива механизми на управление. С икономическата си тежест Берлин има изключителната възможност да приеме по-силна лидерска позиция в променянето на управлението на еврозоната.

За да успеят, германците трябва да съживят “ордолибералните” идеи, довели до следвоенното икономическо чудо на тяхната страна (идеите получават наименованието си от научното списание “ORDO”, в което се разработват теоретичните основи на социалната пазарна икономика - бел. пр.). Германските ордолиберали, сред които се открояват фигури като Вилхелм Рьопке и Валтер Ойкен, са инициатори за балансирани бюджети, независима парична политика и конкурентни пазари. И трите неща са атакувани в днешната еврозона.

Германците трябва да се научат да вярват на инстинктите си. Те бяха прави да не искат да отпускат първия спасителен пакет на Гърция през май 2010 година. Две години и два спасителни фонда по-късно, ако гърците не получат следващия транш от 31,5  милиарда евро, до ноември ще останат без пари.

Все по-очевидно е, че всеки замесен щеше да бъде по-богат, ако бяха накарали гръцкото правителство да преструктурира дълга си, макар и с цената на значителни загуби за кредиторите.

В името на спасяването на еврото германците трябва да си възвърнат контрола над Европейската централна банка (ЕЦБ). Със схемата за изкупуване на облигации на (президента) Марио Драги ЕЦБ стана прост инструмент за монетаризиране на дълга на отделни страни членки.

Вместо да спасява държави през задната врата, ЕЦБ трябва да се върне към монетаристичните си корени и да стабилизира номиналните разходи в еврозоната. Това може да означава по-агресивна парична политика от водената досега, но то означава също да бъде издигната “защитна стена” между ЕЦБ и изкушението да се обслужват неотложните нужди от ликвидност на отделни правителствата в еврозоната.

Важно е да се подчертае, че нищо от това не предполага по-дълбока политическа интеграция на Стария континент. Един банков съюз категорично не е решението на сегашното ни заболяване. Нито пък фискален съюз.

Както Отмар Исинг, бивш член на изпълнителния съвет на ЕЦБ, отбеляза във “Файненшъл таймс”, и двете идеи са “достойни за сатира”, тъй като “предполагат огромни финансови рискове за някои страни членки и биха могли (…) да разрушат основата, върху която в крайна сметка лежи един такъв процес, а именно идентифицирането на хората с европейската идея”.

Европа не се нуждае от по-тесен политически съюз - тя просто се нуждае от съюз, който да работи. Не е твърде късно да започнат да се правят правилните неща. Ако се прилага последователно и енергично, германският ордолиберализъм може да спаси еврото и да положи основите за икономически просперитет на континента. Ако обаче Меркел пропусне този мимолетен шанс, икономическите перспективи за Европа ще бъдат мрачни.

БТА

*Икономист в авторитетния институт “Легатум” в  Лондон

Прочети цялата новина

Свързани новини: