Европа иска да спре човешкия поток от Балканите

Александра Хъдсън
Ройтерс

От прашен паркинг в сръбския граничен град Прешево етнически албанци потеглят всяка събота в претъпкани автобуси за Западна Европа, използвайки безценната си свобода да влязат в ЕС без визи.

За много от пътниците безвизовото пътуване до повечето страни от ЕС предлага надеждата да изоставят зад себе си безработицата и бедността. Силна група от държави членки на ЕС обаче иска да сложи край на тази свобода.

Миналата година Арсим Мемиши извърши такова пътуване с автобус от Прешево за Германия и от там за Швеция. Приветлив 36-годишен висшист, той може да бъде сметнат за турист. Вместо това той е опитал да избяга и разказва история, която предизвиква враждебност у богатите страни в Западна Европа.

С пристигането си в шведския град Малмьо Мемиши стана един от близо 60-те хиляди души от Западните Балкани, търсещи убежище в ЕС след 2009-2010 година. Тогава ЕС вдигна визовите ограничения за хората от повечето страни, появили се след кървавото рухване на Югославия.

Казах на властите, че съм живял с приятелката си, но сме се разделили и братята й са искали да ме убият, каза Мемиши. Истинската причина бе да получа документи и да започна да работя. След 12 години без работа волята ти е пречупена, добави той.

Мемиши бе депортиран, след като десет месеца живя в Швеция и продаваше метал за скрап. Сега той се връща в Прешево, а някои в ЕС казват по въпроса: “достатъчно”.

Германия, Белгия, Франция, Люксембург, Холандия и Швеция искат визовият режим да бъде възстановен в шенгенската зона, която включва повечето страни от ЕС, както и Швейцария и Норвегия. Въпросът е включен в дневния ред на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи тази седмица.

Данните за търсещите убежище в ЕС само от Сърбия поставят страната, която е кандидатка за членство в ЕС, в същата категория като Ирак и Афганистан. Над шест хиляди сръбски и македонски граждани са подали молби за политическо убежище в Германия тази година, надминавайки по брой афганистанските граждани и подхранвайки негодувание сред германските данъкоплатци, които вече плащат сметките от дълговата криза в еврозоната.

Правозащитни организации обаче казват, че възстановяването на визовия режим ще навреди на положението на ЕС във взривоопасните Балкани, където притегателната сила на членството помогна да замлъкнат оръжията, да се помирят враговете и да се извършат реформи след войните в Югославия през 90-те години.

С възстановяването на визовия режим има риск за по-нататъшна маргинализация на етническите албанци и ромските малцинства, които представляват преобладаващото мнозинство от търсещите политическо убежище.

От страните от бивша Югославия Словения вече е в ЕС, а Хърватия ще се присъедини следващата година. От другата страна косоварите, повечето от които са етнически албанци, все още имат нужда от визи. Това обаче не включва страни като Сърбия и Македония, които са извън ЕС, но гражданите на които могат да пътуват в 27-те страни без визи.

Институтът Европейска инициатива за стабилност предупреди вчера ЕС да не прави “фундаментална и стратегическа грешка”. Вдигането на визовия режим “бе най-значимото решение, направено през последното десетилетие за подпомагане на интеграцията на Западните Балкани”, посочи институтът.

Налагането отново на изискването за визи “ще бъде лош удар за доверието към ЕС в Югоизточна Европа”, казаха още от института.

За много хора безвизовото пътуване е най-съществената полза от интеграцията към ЕС. Това също е много символично: дългите опашки в чуждестранните посолства станаха синоним на унижението и изолацията, изпитвана от гражданите на бивша Югославия след разпадането на общата им държава, ...

Свързани новини: