Европа изтласква на заден план обеднелия Юг

ДПА

Пропастта между Северна и Южна Европа все повече нараства и Югът е все по-изолиран от икономическото и технологичното развитие, предупреждават експерти. Някогашното споразумение за социално ориентирана, икономически единна Европа е заменено от противоречиви интереси, ерозия на производствените структури на Юга и подновяване на взаимните предразсъдъци, твърди Фернандо Луенго, икономист от мадридския университет Комплутенсе. “Сега Европа е разпокъсана”, отбелязва той пред ДПА, като допълва, че еврото е застрашено от крах.

Луенго е част от групата EconoNuestra, която критикува управлението на евро кризата от правителствата в еврозоната и се ползва с подкрепата на стотици икономисти. Тази група подготвя за ноември конференция на икономисти от Испания, Португалия, Гърция и Италия. Още преди въвеждането на еврото през 1999 година имаше разделение между технологично развитите северни страни и Юга, чиято икономика се основаваше на по-слаби сектори като текстил, евтини автомобили или промишлени продукти с ниско качество.

Разделението се задълбочи след създаването на еврото, което премахна валутните курсове и понижи лихвените проценти, отприщвайки обилен поток от евтини кредити от германски банки към южни банки и компании, обяснява Луенго. “Германските банки направиха огромен бизнес с дълговете на Испания, Гърция и Португалия”, отбелязва икономистът.

В Испания притокът от северен кредит разду балона в сектора на недвижимите имоти, оформяйки икономически модел, основаващ се на сектори с ниска производителност като строителството, според Луенго. В Гърция много заводи, произвеждащи строителни материали, в някогашните основни индустриални зони край Влос и Солун, вече бяха изоставени след олимпийските игри от 2004 година, когато инвестициите в инфраструктурата намаляха и предизвикаха бърз спад в строителната индустрия.

Югът действително получи средства от структурните фондове на ЕС, но те не бяха достатъчни, за да бъдат преодолени различията с по-развитите държави. Южните правителства си поделят отговорността в сегашната криза. “Прахосахме кредита, който еврото ни даде, престанахме да пестим, инвестирахме в неправилни и непродуктивни проекти”, коментира португалският икономист Антониу Боргеш.

Поляризацията Север-Юг допринесе за опустошителния ефект на глобалната криза в южноевропейските страни, което също така облагодетелства Севера, насочвайки инвеститори, които търсят безопасност, в страни като Германия, според Луенго. Еврозоната наля стотици милиарди евро в спасяването на Гърция и Португалия от икономически крах. Подготвя се спасителен пакет и за испанските банки, като Мадрид би могъл да поиска и спасяване от новия стабилизационен механизъм на еврозоната.

Недоволството от разходите е широко разпространено в страни като Германия, Финландия и Холандия. Междувременно над 60 % от испанците, италианците и португалците не одобряват начина, по който германският канцлер Ангела Меркел се справя с европейската икономическа криза, сочи изследване на German Marshall Fund. Италианският премиер Марио Монти от седмици изразява безпокойство от нарастващите популизъм, ксенофобия и анти-ЕС настроения вътре в блока, призовавайки за извънредна среща на върха на ЕС, на която да бъдат обсъдени тази проблеми.

“Кризата извади старите предразсъдъци и от двете страни”, заяви пред ДПА испанският политолог Педро Чавес. “Северняците мислят, че не работим усилено, докато испанците - някога сред най-проевропейските народи в ЕС - все повече критикуват Германия и Севера”, допълва той.

Испания, Гърция и Португалия са изправени пред вълна от протести срещу мерките за икономии, които мнозина възприемат като наложени от Германия, а в много случаи тези протести прераснаха в насилие, особено в Гърция. Схващането, че южноевропейците работят по-малко, всъщност не е коректно. Гърците и испанците работят значително повече часове от холандците и германците, според изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Междувременно политиката на икономии, препоръчана от ЕС и Международния валутен фонд (МВФ) на средиземноморските страни членки, увеличават бездната, разделяща ги от държавите на север, твърди Луенго. Правителствата орязаха разходите за образование, наука и инфраструктура - мерки, които допринасят за “мащабна деиндустриализация” и подкопават производителността, обяснява той.

Икономистът обвинява за кризата най-вече финансовата спекулация ...

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител