"Секс без захар" в Дом Витгенщайн

Спектакълът „Sex без захар” (Sex ohne Zucker), по мотиви от комедийни творби на знаменитото театрално семейство Франка Раме и Дарио Фо  е сред водещите събития в програмата на Българския културен институт Дом „Витгенщайн” за ноември. Постановката на режисьорския тандем Борислав Петранов  & Щефан Флеминг ще направи своята австрийска премиера утре, 3 ноември (събота), от 19.00 ч., в Театралната зала на института

Моноспектакълът е съвместна продукция на Драматичен театър Пловдив и Дом „Витгенщайн”, а главната роля изпълнява великолепната Елена Атанасова. Актрисата е лауреат на наградата „Аскеер” (2003), в категорията „Изгряваща звезда”, за ролята на Бриджит Джоунс в мултимедийния моноспектакъл „Дневникът на Бриджит Джоунс” (Bridget Jones’s Diary) на режисьорката Гергана Димитрова и на наградата за най-добра актриса от Международния фестивал на спектаклите за един актьор BGМОТ (2012). Сценографията е постановката е на Петър Митев, който успява по прекрасен начин да „интегрира” творби знаменития германски художник Лукас Кранах Стария (Lucas Cranach der Ältere; 1472-1553) в декора на постановката.

„Sex без захар” e спектакъл, който се фокусира върху двете най-важни теми на нашето време: сексът и... тлъстините. Цели вестникарски империи са изградени върху тях, обградени сме от сексуални съвети и предложения за диети. Но казват ли ни те истината? Не! В тази искряща комедия ще научите най-накрая абсолютната истина за това и може би след представлението ще напуснете театралната зала променени”, казват авторите на пиесата (трейлър и кратко интервю с двамата постановчици, можете да видите тук).

Премиерата на постановката „Sex без захар”, която е сценичен вариант на пиесите „Секс, благодаря! Ах, какви удоволствия” (Sesso? Grazie, tanto per gradire!; 1994) и „Да си дебел е красиво” (Parliamo di donne. Grasso è bello; 1991), се състоя на 22 февруари 2012 г. в Пловдив и оттогава се радва на изключителен зрителски интерес в цяла България.

Каква обаче е артистичната рецепта (артдиета), която предлага спектакълът? Всъщност, тя се изучава във всяка школа, където преподават как се прави добър театър:

- много талантлива и очарователна актриса - 1 част;
- прекрасна драматургична основа - 2 части;
- неконвенционален режисьорски поглед - 2 части;
- висококачествени сценични „подправки” - сценография, музика, звук, осветление, костюми и т.н.

...без подсладители, обаче!

Всичко това се хармонизира с търпение и вдъхновение, и... готово.

Ето и начинът на приготовление на една успешна пиеса, който ни предлагат Драматичен театър Пловдив и Дом „Витгенщайн”:

Актрисата Елена Атанасова прави впечатляваща роля в „Sex без захар”. Снимка: © Георги Вачев

Актрисата Елена Атанасова прави впечатляваща роля в „Sex без захар”. Снимка: © Георги Вачев
Главната роля...

Изпълнителката й е актрисата Елена Атанасова, която вече е сред утвърдените имена на българската театрална сцена. През 2000 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър”. От миналата година е щатна актриса в Драматичен театър Пловдив, където участва в спектаклите „Оркестър без име”, „Площад „Синева”, „Тишина, моля!” и „Когато гръм удари”. Актрисата е играла на сцените на Народен театър „Иван Вазов”, Младежки театър „Николай Бинев”, НДТ „Сълза и смях”, Сатиричен театър „Алеко Константинов”, Родопски драматичен театър, Варненската опера, Драматичен театър „Рачо Стоянов” -Габрово...

Елена Атанасова има редица участия в български и чуждестранни кино- и телевизионни продукции, в които дебютира още на 7-годишна възраст. В нейната филмография са роли от „Черната Далия” (The Black Dahlia; 2006) на Браян де Палма (Brian De Palma), „Леден сън” на Иван Георгиев, „Неутрална зона” на Андрей Слабаков, в екранизацията на бестселъра на Фредерик Форсайт (Frederick Forsyth) - „Икона” (Icon; 2005), режисиран от Чарлз Смит (Charles Smith), в сериали за френски телевизии и т.н.

Франка Раме (Franca Rame) и Дарио Фо (Dario Fo). Снимка: eclap.eu

Франка Раме (Franca Rame) и Дарио Фо (Dario Fo). Снимка: eclap.eu
Авторите...

Дарио Фо е роден на 24 март 1926 г. Той е изящен актьор, композитор, интересен режисьор и художник, един от най-популярните живи драматурзи на Италия, чиито пиеси от години се играят из цял свят. Писателят е автор на около седемдесет пиеси, близки до естетиката на Commedia dell’Arte и вариететния театър.

През 1997 г., за цялостното си творчество, е удостоен с Нобелова награда за литература. По този повод Фо споделя: „Това е признанието за думите, използвани от сцената.” (бел. ред.: изразът е parola recitata, който буквално означава „играещи думи”). А ето какво казва за него Сюре Ален - секретар на Шведската академия: „Дарио Фо е една от ключовите фигури на европейския театър в последните десетилетия. Той подражава на средновековните шутове, смело критикува властта и защитава достойнството на угнетените. Отваря ни очите за злоупотребите с власт и имущество, и за всичко, което се случва в несправедливото ни общество...”

Пиесите на Фо се отличават с оригинални импровизации върху фарсово начало, фантастика, гротеска, буфонада, бърз ритъм, използване на музика и песни, казват постановчиците на „Sex без захар”. В България авторът е известен с комедиите „Архангелите не играят флипер” (Archangels Don’t Play Pinball; 1959), „Грешката е вярна” (Trumpets and Raspberries; 1981), „Марихуаната на мама е най-добра” (Mama’s Marijuana is the Best; 1976) и „Няма да платим, няма да платим” (We Won't Pay! We Won't Pay!; 1974).

В неговата родина, пък, най-популярна е комедията „Работникът знае 300 думи, а господарят - 1000. Затова е господар." (The Worker Knows 300 Words, the Boss 1000, That's Why He's the Boss) от 1969 г. През същата година, според критиката, създава и своето най-добро произведение - „Мистерия буф” (Mistero Buffo; 1969) - комична мистерия, за която използва сюжети от Светото писание и от различни европейски средновековни хроники. Друго забележително негово произведение е комедията „Случайната смърт на един анархист” (Accidental Death of an Anarchist; 1970), а в края на 70-те години пише няколко пиеси за съпругата си Франка Реме, които са посветени на проблемите на жените в съвременното общество. Сред тях са „Тя е къщата, църквата и леглото” (All House, Bed, and Church; 1977) и „Отворена брачна двойка” (The Open Couple; 1983). През 2003 г. политическата сатира – постановката „Двуглавата аномалия” (The Two-Headed Anomaly), в която Путин и Берлускони са с разменени мозъци, постига пълен триумф в Италия...

Дарио Фо участва в редица телевизионни и радиопоредици, снима се във филми, пише книги, режисира опери... През 2001 г. гостува в България, в пловдивската Държавна опера, с постановката „Севилският бръснар” (The Barber of Seville) от Джоакино Росини

През 1951 г. Фо се запознава с известната италианска актриса и авторка Франка Раме – двамата сключват брак през 1954 г., а година по-късно се ражда синът им Джакопо
Франка Раме е родена на 18 юли 1929 г. в семейство на пътуващи артисти. Стъпва на сцената едва осемгодишна. През 1949 г., малко след като е навършила 20 години, напуска семейството си и става актриса в една от най-изявените по това време театрални трупи в Италия, а снимка, публикувана на корицата на популярно списание, я превръща в истинска звезда на Апенините...

В съавторство със съпруга си Франка създава няколко впечатляващи пиеси. Първата е „Пръст в окото” написана през 1953 г., но най-известната им съвместна творба е „Отворена брачна двойка”.

Пиесата „Секс, благодаря! Ах, какви удоволствия!”е в съавторство освен с Дарио, но и с техния син Джакопо. Преди нея Франка Раме пише моноспектакъл със същото заглавие, а повод за него е скандалната за времето си книга „Дзен, или изкуството на чукането”  написана от Джакопо. Целта на изданието е била да просвети сексуално подрастващото поколение, но въпреки огромната си популярност сред младежите, книгата предизвика бурни реакции у консервативните италианци. По време на своите турнета и срещи с публиката, Раме често трябва да коментира творчеството на сина си и в крайна сметка решава да даде свой творчески отговор на поставените в книгата проблеми. В началото представленията на моноспектакъла са на основани върху импровизацията, а по-късно заедно с Дарио и Джакопо написват и текст, който се играе с огромен успех по световните сцени.

Прочети цялата новина

Свързани новини: