Финансовото разузнаване и банките

През лятото Министерският съвет внесе в законодателното събрание проект за изменение и допълнение на закона за мерките срещу изпирането на пари. Практиката спорни законодателни идеи да се прокарват в периоди на занижено внимание – обикновено по време на отпуски, преди срокове за приемане и след стряскащи обществото събития – е типична не само за България. Не бих бил изненадан, ако след приемането на бюджета за 2013 парламентът започне ударно да приема този закон в навечерието на Коледа. Спорното съдържание Законопроектът изисква банките да поставят под особено наблюдение всички "необичайно големи сделки или операции или изключително сложни операции, както и всички сделки и операции, които нямат явна икономическа или законна цел". Такъв е текстът на предложения нов чл. 7б. Смисълът на тази разпоредба не подлежи на определение. По повод "необичайно големите сделки" може да се смята, че в чл. 4 на закона са определени праговете за такава необикновеност: 30 000 лева за банкови операции, 10 000 – за кешови и 6 000 лева за сделки по хазарт. За тези сделки се изисква и деклариране на произхода на средствата. Поне 33 вида търговски деятели и организации по защита изпълнението на договорите подлежат на проверка и са длъжни да изпълняват изискванията на този закон. Това става преди осъществяването на сделките. И в България не са позволени анонимни банкови сметки. Но що е "изключителна сложност" и сделка "без явна икономическа и законна цел" никой не може да определи. Второто спорно нововъведение е, че в раздел "Вътрешна организация и контрол" се добавя нова разпоредба: "Предоставянето на документи, сведения и друга информация не може да се отказва или ограничава по съображения за служебна, банкова или търговска тайна" (в чл. 17, ал. 8). Струва ми се очевидно, че не тук е мястото на тази проектонорма. Но по-важно е, че с това се изменя духа и буквата на закона за кредитните институции. А тук редът на предоставяне на сведения, които представляват банкова тайна, е, че то може да се стане: за БНБ, централния кредитен регистър, по решение на съда, с информирано съгласие на индивидуалните клиенти и при искане от главния прокурор (или оправомощен от него), ако са налице "данни за организирана престъпност и изпиране на пари". Очевидно замисълът е да бъдат заобиколени съдът и прокуратурата при "проверките на място" и "свободен достъп в служебните помещения", чрез които съответните органи "изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача" (фразите са от сегашния текст на разпоредбата). Обосноваването на измененията и допълненията е крайно мъгляво Най-очевидният мотив, посочен като основание за разработването на проектозакона, е очакваната през август и проведена през октомври оценка на състоянието на политика срещу прането на пари от страна на Комитета от експерти за оценка на мерките срещу изпирането на Съвета на Европа (т.нар. Комитет Мънивал). В Мотивите към законопроекта се казва: "част от препоръките (на Мънивал – б.а.) изискват последващи действия и допълнителни законодателни мерки с оглед ефективно прилагане на препоръките от доклада. Но в тези препоръките (от 2009 и 2011 г.) няма дори идея за друг режим на разкриване на банковата тайна. Не е ясно защо другите препоръки – не е посочено кой точно – не са взети предвид при предишните изменения и допълнения в закона за мерките срещу изпирането на пари преди една година. Мотивите споменават и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и препоръките на междуправителствената Работна група за финансово действие, известна като "TAFT". В тях също няма изискване за друг режим на банковата тайна.[i] Освен това не са посочени никакви консултации с асоциациите на банките, камарата на частните съдебни изпълнители или други представителни организации на онези, които ще трябва да осигуряват безпроблемен достъп на службите. Няма и намек за анализ на фискални и други въздействия на законопроекта. Може би той е много сложен за финансовото разузнаване и ДАНС. [i] Последната редакция на тези препоръки е от февруари т.г. и всеки сам може да провери за какво става дума.

Прочети цялата новина

Свързани новини: