София трябва да покаже своето различие в културно отношение

Проектът Sofia's Artists For Sofia European City of Culture представя пред чуждестранна аудитория качествата на София като Европейска столица на културата за 2019 г. Поредица от интервюта на английски език, изготвени и публикувани в оригинал в англоезичното списание Vagabond, представят значими фигури в културния живот на София и България. Интервютата в оригинал са на www.vagabond.bg. Медиапул е български партньор по проекта. Проектът е съфинансиран от Столична програма "Култура" 2012 г. на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата — 2019 г.   Професор Бойко Кадинов говори за професията си със заразително въодушевение. "Сигурно е така – казва той – защото съм убеден, че само когато правиш нещо, което сънуваш, което някъде пътува в теб, само тогава няма ентропия... няма загуба на енергия." Архитект Кадинов е завършил архитектура в УАСГ, София, следва в Académie des BEAUX ARTS UP-1, Париж. Преподава в УАСГ, чел е лекции във Венеция, Брюксел, Барселона, Париж и други. Автор е на три книги, президент на архитектурна агенция "Братя Кадинови", председател на фондация „VIZAR“ и член на Европейския Културен Парламент и на Френската камара на архитектите. Играта с материалите и преосмислянето на връзките между нови технологии и традиционни строителни техники са запазена марка на арх. Кадинов. През 2001 г., заедно със скулптора Павел Койчев, той издигна първо пред Президентството в София, а след това и в Брюксел архитектурната инсталация от кал и върбови пръчки "Обиталище". Проектът "Вечнозелени сънища" – конструкция от дърво, треви, инокс - където можеш да седнеш в стъклена кабина, пълна със сено, и да се напръскаш с парфюм с аромат на поле или на обор - откри през 2008 г. Световното триенале за съвременно изкуство в Прага и беше експонирана в Пантеона в Лисабон, редом с кенотафа на личности като Вашко да Гама. Сред най-новите проекти на арх. Кадинов е преустройството на Софийския Арсенал в национален Музей на съвременното изкуство, който беше открит през 2011 г. Какво трябва да предложи София като европейска столица на културата? Европа олицетворява разнообразието, затова смятам, че новата европейска столица на културата трябва да покаже своето различие в културно отношение. Според мен най-важният въпрос в случая не е само архитектурен - той е цивилизационен и културен, той е в това да четем миналото, да преоткриваме места, които са забравени, и така да опитаме да разберем какво правим със себе си. Архитектурата не е само направа на отделни лъскави сгради или разкриване на парчета от културното ни минало. Тя е в създаването на един колективен образ, на среда - и това е нещо, към което чувствителността трябва още да расте. Все още гледаме на архитектурата по-скоро като на някакви монументи, които да покажем на поредния чужденец и да му кажем колко са стари. Да бъдеш Столица на културата не означава просто да инкасираш едни средства, да организираш 10 спектакъла, да промотираш няколко арт инсталации и да боядисаш едни фасади. Това не е нещото, което се очаква от една бъдеща Европейска столица на културата. Такива събития само се регистрират за "протокола" и не променят особено перспективите на града. Какво е решението? Трябва да изграждаме една различна среда. По време на дебатите в Европейския Културен Парламент виждам, че България предизвиква естествен интерес. За съжаление, ние не можем да отговорим адекватно на този интерес и понякога заемаме позицията на неразбрани ученици, на които не им е зададен правилният въпрос, за да могат те да отговорят за пълно шест. Най-важното в идеята София да бъде Европейска столица на културата, е тя да разбере върху какво стъпва, какво е миналото й и какво бъдеще иска да изгради. Това бъдеще минава и през преодоляването на модата старите фасади да се опаковат в стиропор, без да се мисли, че той погребва една друга култура, един друг образ на града. Този тип "високотехнологична" униформа, която слагаме на града, унищожава неговата специфичност. Говоря за старите квартали, в които една махала прелива в друга, където всичко е опаковано в дървета, в улици, в паважи. София е столица с човешки мащаб, в нея архитектурата е засенчена от начина, по който сградите преминават в площади, в зелени пространства, в градини и това се тапицира от зеленина. Това са белези, които правят София различна – град, носещ наслагването на епохи и култури - и това е неговото голямо и вълнуващо достойнство. Вместо да се превръщаш в outlet за архитектура с изтекла годност е по–добре да живееш различно с изключителната възможност да останеш в диалог с природата. При опита да станем Европейска столица на културата трябва да разберем кои сме ние. Да се погледнем в огледалото и да открием собствените си достойнства. Мисля, че съвременната българска култура ще има повече потенциал, когато разбере своята "различност". Тя може да се превърне във важен фактор, защото отговаря на въпроса "Накъде отиваме" много по-ефикасно отколкото би го направила икономиката например. В такъв контекст ли виждате важността на Музея за съвременно изкуство? Да. Докато работехме по него се сблъскахме със странната съпротива на инерцията – защо да пазим старите дървени греди, видимите тухли и оригиналните профили от чугун, надписите "магарета носят картечници Maxim" от началото на ХХ в., когато всичко може да се покрие с... гипсокартон и окачени тавани тип armstrong. Намирам за важно "старото" и "новото" да водят диалог. Така имаме супермодерни стъклени стълби, прозрачни фасадни мембрани от стъкло опаковат сградата, окачени на кабели, през които виждаш фасадата от 1916 г.; вентилации от отражателна неръждаема стомана, се експонират на фона на съществуващите видими тухли в интериора и други. С подобен подход самата сграда се превърна в произведение на съвременното изкуство, в инсталация и текст отворен за интерпретации. Защото съвременното изкуство е в това да преоткриваш смисъла, да създаваш ново културно послание, като "преконструираш" старото. Радвам се, че този проект предизвика такъв жив интерес и ми се струва, че чрез архитектурата съвременното изкуство стана малко по-разбираемо тук. Върху какво работите в момента? Завършваме една театрална сцена за Театъра на армията. Тук идеята беше да превърнем едно рутинно пространство в културно средище, в място за срещи, кръгли маси и дебати. Това е опит да разширим традиционната представа за срещата на архитектурата с другите изкуства и да преосмислим самата архитектура.

Прочети цялата новина

Свързани новини: