Таско Ерменков, бивш изпълнителен директор на Агенцията за енергийна ефективност, сега председател на Гражданско сдружение "Обективна и честна истина":

Г-н Ерменков, има ли бъдеще българската енергетика без АЕЦ "Белене"?

Въпросът за бъдещето на българската енергетика без АЕЦ "Белене" е наистина доста провокационен. Едва ли някой би могъл да се съмнява, че енергетика ще съществува, независимо от това, дали ще се строи централата или няма да се строи. Нещо повече, българската енергетика не се изчерпва само с електроенергетиката, макар че последната е най-съществената й част. По-правилният въпрос би бил какво е бъдещето на нашата енергетика без АЕЦ "Белене"?

И какъв е непредубедения отговор?

Преди всичко искам да отбележа, че и до ден-днешен перспективите за развитие на енергетиката ни винаги са се обсъждали от гледна точка на възможностите за генериране на енергия и почти не се е обръщало внимание на прогнозите за бъдещо потребление на енергия.
Какво е положението? На първо място трябва да се отбележи, че България наистина използва в момента много повече енергия, отколкото останалите страни от ЕС, и по крайна енергийна интензивност (КЕИ) заема едно от последните места. Това означава, че ние на практика имаме голям потенциал за намаляване на тази интензивност и достигане на средните за Европа стойности. Тук обаче започват и спекулациите. Част от политиците, които не са запознати с материята, предполагат, че този потенциал е около 50%, т.е. те считат, че до 2020 година България може да намали крайната си енергийна интензивност с 50%. Това е едно абсурдно твърдение по две причини:
1. Реалният икономически потенциал за намаляване на КЕИ е не повече от 28%.
2. Само за намаляване с 1% на КЕИ са необходими 110 млн. евро инвестиции.
Друга част, също толкова "грамотни", смятат, че намаляването на КЕИ неминуемо води до намаляване и на крайното енергийно потребление (КЕП). Те не разбират, че КЕИ е съотношение между използвана енергия и произведен брутен вътрешен продукт (БВП). И при нормално развитие на нещата намаляването на КЕИ ще бъде в резултат на изпреварващ ръст на БВП по отношение ръста на КЕП, т.е. и БВП, и потреблението на енергия ще растат, но ръстът на БВП ще е по-голям.
Третата грешка на незапознатите с индикаторите за енергийна ефективност "експерти" е злоупотребата със съотношението КЕИ/ПЕИ (първична енергийна интензивност). Вярно е, че в България това съотношение е около 48%, докато в ЕС средно то е около 62%. Вярно е, че това съотношение донякъде показва ефективността на енергийния сектор, но с това верните неща се изчерпват и започват спекулациите, а именно, че ние ще се стремим да постигнем съотношение поне 58%. Тази теза е също нереалистична, тъй като апологетите й не отчитат влиянието на енергийния микс (пропорциите на използвана първична енергия за производството на енергия). При отчитането му ясно ще се види, че достъпният икономически потенциал е не повече от 52%.
Освен тези три грешки, по непонятни за мен причини, на българското общество се внушава и тезата, че износът на електроенергия е нещо много лошо за страната. Тук даже няма да губя време и сили, за да доказвам несъстоятелността на това твърдение. Тя е очевидна за всеки здравомислещ човек, който има елементарни понятия от икономика.

Каква е прогнозата?

Изхождайки от гореизложеното, може да се направи следната достоверна прогноза за развитието на потреблението на енергия и електроенергия до 2020 година, необходими за постигане на икономическите цели, които сегашното правителство на България си е поставило. Друг е въпросът доколко тези цели са реалистични.
И така, за да бъдат постигнати поставените икономически цели по един реалистичен сценарий за развитие, първичното енергийно потребление (ПЕП) трябва да нарасне от 20,14 млн. тона условно гориво (Mtoe) през 2005 до 25,22 Mtoe през 2020 или с над 5 Mtoe по абсолютна стойност. Спестяват се 9,3 Mtoe от ПЕП в сравнение с базовия сценарий (т.е. ако не се предприемат мерки за енергийна ефективност).

Какво е количеството електроенергия, необходимо за постигане на предвидения ръст на БВП до 2020 година?

По реалния сценарий брутното вътрешно потребление на електроенергия расте от 36 700 GWh през 2005 до 46 680 GWh през 2020 или с 10 000 GWh по абсолютна стойност.
Имайки предвид, че износът на електроенергия е едно от средствата за увеличаване на приходите в националния бюджет и отказът от този износ е загуба за държавата, към брутното вътрешно потребление е добавен постоянен ежегоден износ на електроенергия от 5407 GWh/год. (на нивото на 2008 г.). И така, до 2020 година ние ще имаме ръст на електропотреблението от 10 000 GWH по абсолютна стойност.

Можем ли да осигурим това потребление със съществуващите мощности?

Ето и динамиката на тяхното развитие- Предвидените за извеждане мощности до 2020 година са само на въглища и по данни на НЕК това са ТЕЦ "Брикел" - 200 MW през 2012 г., ТЕЦ "Бобов дол" - 210 MW през 2011 г., 210 MW през 2015 г.; ТЕЦ "Марица 3" - 95 MW през 2015 г., ТЕЦ "Варна" - 210 MW през 2011, 210 MW през 2012, 210 MW през 2013, 210 MW през 2014 и 210 MW през 2015. В същото време общо в периода от 2011 до 2015 г. се предвижда извеждането от експлоатация на 1765 MW. Оценката за техния производствен капацитет е на базата на използваемост от 5100 часа/г., което е средното натоварване на генериращите мощности на въглища през 2008 г.
Ръстът на производство от ВЕИ, при условие да достигне 16% от брутното вътрешно потребление на електроенергия, трябва да нарасне от 4800 GWh/год. през 2005 г. до 7500 GWh/год. по реалистичния сценарий.
При прогнозата не съм взел предвид катастрофалния вариант за невъзможност да се продължи животът на блокове 5 и 6 в АЕЦ "Козлодуй", като малко вероятен.
Затова както се вижда от информацията по-горе, остава непокрит дефицит от електроенергия от 15 300 GWh/год. по реалистичния сценарий. Ако 15 300 GWh/г. електроенергия трябва да се произведе от вятърни централи, необходимата инсталирана мощност нараства над 5000 MW (около 3000 часа средногодишна използваемост). При фотоволтаиците тези показатели са още по-лоши. Поради прекъсваемостта и невъзможността за надеждно планиране на електропроизводството от вятър или слънце тези мощности или трябва да бъдат подсигурени с резервни мощности, използващи други горива, или да се изградят допълнително сложни и скъпи акумулиращи съоръжения. И в двата случая това води до значителни загуби на енергия или в резервните мощности, които трябва да работят при неблагоприятен режим, или при акумулирането на електроенергията.
Единственият разумен вариант за покриване на този дефицит е въвеждането на нови конвенционални електропроизводствени мощности (на изкопаеми горива или ядрена енергия) от 2400 MW при реалистичния сценарий (при 6500 часа средно годишно).
При реализирането на този вариант и избора на първично гориво е необходимо да се вземат под внимание все по-строгите изисквания към ограничаване на количествата вредни емисии, които неминуемо водят до необходимостта от изграждане на допълнителни очистващи съоръжения и до оскъпяване на електроенергията, произвеждана от изкопаеми горива (тук изключение прави природният газ, но самата цена на първичното гориво е много висока и социално неприемлива).

Каква ще е тогава цената на електроенергията?

Поредната спекулация е, че цената на електроенергията, произведена от една бъдеща АЕЦ "Белене", ще доведе до поскъпване на електроенергията за потребителите. В случая освен да използвам израза "нагла лъжа", друга възможност няма. Какво ми дава основание за това?
Всички изчисления показват, че ако ние не построим АЕЦ "Белене" и изпълним задължението си за осигуряване чрез възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на 16% от крайното брутно потребление на енергия, то надбавката за тази енергия ще възлиза на 30,9 лв/MWh, т.е. 1021% от действащата в момента добавка за "зелена енергия". Тази надбавка при вече функционираща нова атомна централа би била с 28% по-ниска и ще възлиза на 22,3 лв/MWh.
Политиката на ЕС е насочена към нискоемисионна енергетика, затова трябва да имаме предвид и една добавка в цената на електроенергията, която условно ще нарека "емисионна". Тази добавка, ако не се построи АЕЦ, ще бъде 61,5 лв/MWh, а при реализация на проекта "Белене" ще се намали отново с 28% и ще възлезе на 44,3 лв/MWh.
При това положение, ако се приеме, че енергийният микс на входа на НЕК не се променя, то потенциалният ръст на цената на електроенергията за крайния потребител, само за сметка на добавката за емисии, възлиза на 177% без проекта АЕЦ "Белене" и 155% в случай на реализирано строителство. При същите условия надбавката за "зелена енергия" и емисии общо възлиза на 215% без АЕЦ "Белене" и съответно 183% с АЕЦ "Белене". Казано по-просто, общият ефект от строителството на АЕЦ, изразен като разлика между това, което крайният потребител ще плаща за електроенергия при наличието на АЕЦ "Белене", е икономия за него в размер на 1, 014 124 068 млрд. лв. на годишна база.
Това са фактите - българският народ ще плаща над 1 милиард лева годишно повече за електроенергия поради "далновидния" отказ на едно правителство от проекта АЕЦ "Белене".

Може ли 7-и блок в Козлодуй да замени АЕЦ "Белене" със същия реактор?

Макар отговорът да е очевиден, че не може, бих искал да дам само три аргумента за това - времето само за лицензиране на площадката в Козлодуй ще е не по-малко от 7 години. Поне още три години ще отнеме провеждането на процедури за възлагане и осигуряване на финансиране. Образно казано, ако сравним ситуацията с тази в АЕЦ "Белене", връщаме се в 2002 година.
Към това трябва да се прибави и фактът, че едва ли след 10 години нивото на развитие на реакторите ще бъде като днешното. Все едно днес си поръчваме последен модел "Мерцедес", който ще започнем да ползваме след десет години, а дотогава ще го държим в гаража. Трябва да имаме предвид и това, че след десет години развитието на енергетиката в региона ще е такова, че ние от водещи вече ще сме се превърнали в изоставащи и ще закупуваме електрическа енергия от съседните ни държави Турция и Румъния, вместо да им изнасяме.
И накрая - и без АЕЦ "Белене" ще има българска енергетика. Въпросът е - това модерен отрасъл ли ще бъде, или както всичко останало в страната (индустрия, селско стопанство, здравеопазване, образование) ще сме го довели до мизерно съществуване на границата на оцеляването?
Това всъщност е и правилната дилема - напред ли искаме да вървим и да се развиваме като модерна държава и общество, или ще продължаваме да копаем надолу, след като вече сме достигнали дъното? Отговорът зависи от всички нас, от нашата гражданска позиция, от избора, който всеки от нас ще направи за себе си.




Гражданското сдружение за Обективна и честна истина е учредено в края на ноември от трима души - Таско Ерменков, който е негов председател, Тодор Мадолев и Андрей Русинов. Неговата цел е да предостави на обществото обективна, включително технологична информация, която не се влияе от политическите пристрастия на партията, която в момента е на власт. Според учредителите на сдружението по този начин може да се спомогне за по-бързото развитие на гражданско общество у нас, което в момента липсва. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: