Русия и петролът: рецепта за запазване на статуквото

До голяма степен Русия зависи от износа на енергоносители, в частност на суров петрол. Страната заема първо или второ място (зависи кого ще попитате) в производство на петрол в света и доброто състояние на държавния й бюджет (в Русия съотношението между дълг и БВП е значително по-малко в сравнение с други големи държави) практически изцяло е свързано с мащабния износ на петрол и газ. Затова Русия, дори според най-оптимистичните оценки, ще стане крайно уязвима, ако спадът на цените на петрола продължи. Системата на Путин, както и всяка система на управление, се опира на определени групи от интереси, към които тя е принудена да проявява щедрост и тази щедрост й струва все повече и повече. Ако цената на петрола падне до 40-50 долара за продължителен период от време, екипа на Путин го чакат твърде сериозни проблеми. Аз бих очаквал или 1) Назидателни крайни мерки, в духа на придобилите печална слава събития на площад Тянънмън или 2) “цветна революция”, която ще свали Путин от власт. Главният въпрос обаче не е дали снижаването на цените на петрола ще навреди на Русия, а доколко е вероятно самото снижаване. Макар да не съм експерт по петролните пазари и постоянно да слушам за възможен спад на цените поради отслабването на икономическото влияние на Китай и Европа, реалността е,че петролът си остава достатъчно скъп по историческите стандарти. Съществува ли възможност цените на петрола рязко да паднат в бъдеще? Разбира се. Ако обаче отбележим досегашната им устойчивост независимо от слабостта на Европейската икономика и твърде бавния икономически растеж в САЩ , не мисля, че ще е радикално или безумно да предположим, че цените на петрола едва ли сериозно ще паднат. По-скоро обратното - ще се покачат. Според мен фактът, че цените на петрола трайно са се закрепили над чертата от 100 долара за барел, предполага, че в общи линии руската икономическа и политическа система ще се запази без промени поне за още едно десетилетие. С това равнище на цените, което се наблюдава в момента, и което, по всяка вероятност ще се запази в следващите няколко години, Кремъл просто ще разполага с прекалено много ресурси, за да бъде бързо победен. Журналисти и учени неведнъж са отбелязвали, че Путин и неговите съветници не могат да повярват на късмета си, когато става въпрос за петрола. Когато Путин за пръв път зае президентския пост, най-оптимистичните сценарии предполагаха,че петролът ще струва около 30 долара. Ако през 2002 г. някой беше казал на Кремъл, че цените ще се колебаят около 100 долара, щяха да го пратят в психиатрията. Макар че основите на системата на Путин в действителност могат да се окажат доста крехки, не мисля, че те се намират под такава сериозна заплаха, както смятат много журналисти и анализатори. Като цяло в Русия все още се запазва благоприятно икономическото състояние. Неслучайно напоследък периодите на икономически и политически реформи съвпадат с периодите, в които цените на енергоносителите са най-ниски. Времето ще отсъди, разбира се, кой е бил прав. Ако “шистовата петролна революция” в САЩ коренно преобърне функционирането на петролните пазари и съумее да свали цените до качествено различно равнище, руската икономика я очакват неприятни изненади. Но сега, в края на 2012 г., оглеждайки се наоколо, виждам, че продължаващата в повечето развити страни рецесия практически не оказва влияние на цените на петрола. Това ме кара да мисля,че ние живеем в един нов свят, в който суровините просто струват по-скъпо отпреди. В един такъв свят големите износители на суровини, в частност Русия – получават голямо и “незаслужено” предимство и могат да си позволят да отлагат и дори да отменят икономическите реформи, които без високите цени биха били необходимост. С тези цени на петрола може да се очаква Русия бавно да продължи да се придвижва по пътя, по който върви вече 20 години. Превод: Марина Захариева

Прочети цялата новина

Свързани новини: