Хосе Карерас е почетен гост на премиерата на книгата „Гена Димитрова от А до Я” в Софийската опера

Хосе Карерас е почетен гост на премиерата на книгата на журналиста Димитър Сотиров „Гена Димитрова от А до Я” на 9 декември от 13:00 в залата на Софийската опера. Карерас е познавал отблизо голямото българско драматично сопрано и ще разкаже лични спомени за приятелството си с нея, започнало през 70-те години на 20-и век и продължило до смъртта й през 2005 –та. На 10 декември оперният ас ще изнесе коледен концерт в зала 1 на НДК по покана на Жокер Медия.
Книгата „Гена Димитрова от А до Я” е първото сериозно проучване на личния архив на прочутата прима, който включва рецензии, интервюта, писма, програми и плакати, аудио и видео записи от участия по сцени в цял свят в продължение на 35 години. Авторът, познат от радиоефира и от телевизионния екран, е осъществил и десетки лични интервюта с приятели, близки, колеги и познати на изпълнителката и е проучил архивите на световни оперни театри като „Ла Скала”, „Метрополитън” и „Реджо ди Парма”. Освен припомнянето на впечатляващите й постижения на сцената, читателите на книгата ще научат не много известни подробности за живота на сопраното, разказани в 30 глави по азбучен ред. Сред тях се открояват разказите за семейството, за съпруга на примата, за нейната щедрост и за школата й, през която са преминали редица известни днес оперни певци. Два текста в изданието са написани от проф. Александър Йосифов и проф. Боянка Арнаудова.
Повече от 30 са приятелите и колегите на Гена Димитрова, споделили лични спомени за нея – Хосе Карерас, Пласидо Доминго, Никола Мартинучи, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Стефка Евстатиева, Христина Ангелакова, Дарина Такова, Франческа Патане, Роберто Скандиуци, Наоко Мацуи.
Изданието включва общо над 350 графични и снимкови изображения.
Към книгата има аудиодиск със записи от Златния фонд и от Фонотеката на БНР с изпълнения на Гена Димитрова в съпровод на Софийската филхармония и на СО на БНР.
Дъщерята на Гена Димитрова – Милена Стойкова, е издател на книгата. Тя и семейството й подкрепят безрезервно проекта.

Димитър Сотиров и Милена Стойков разказват за работата над книгата:

- Проектът „Гена Димитрова от А до Я” е базиран върху личния архив на великата оперна дива. Вие, Милена, сега го съхранявате. Какъв архив остави Гена?
Милена: Грижливо събиран и в голямата си част добре подреден! През 2001-ва, когато продуцентската къща „Едита” направи филм за Гена по случай 60 годишнината й тя самата подреди снимките си по роли, повечето от тях надписани лично от нея. Отделно съм правила хронологичен списък за официалния й сайт, където сме подреждали програмите от нейните представления. Удивителното, е че е запазила програми и афиши дори от най-ранните си години на сцената – първите представления в Софийската опера - „Вълшебната флейта” и „Кармен”. Все още непроучен докрай е архивът от снимки на негативен носител – намерихме филмчета на 8 мм, но нямаше време да ги разгледаме и включим в изданието.

Димитър: Започнах от интервютата, които съм вземал през годините от Гена, те послужиха за основа на изданието. Последваха разговори с приятели, съселяни от Беглеж, познати, колеги. С някои разговарях минути, с други – часове. Дизайнерът Васил Опев от модна къща „Пролет” е правил проекти за нейни сценични костюми. Пътувал е с нея до Лондон, помагал е за изграждането на сценичния и образ като Сантуца в „Ковънт Гардън”. Неговите разкази ми подсказаха темата за модата в живота на Гена. Обажда се тя от Лондон в навечерието на премиерата на „Селска чест”: ”Не ми харесва, правят ме сладникава Сантуца. Уредете Васко Опев да дойде да ми помогне”. Той отива за три дни до там, прави някои промени в грима, слага й обеци, а когато асистентът на Дзефирели я вижда, възкликва: „Да, това е тя, Сантуца!”
- Димитър, как реагираха колегите на Гена, когато се обърнахте към тях да разкажат спомени?
- Димитър: Любопитното е, че всички колеги на Гена, към които се обърнах, се отзоваха – това означава, че я уважават и обичат. Трудно се оказа да достигна до Пласидо Доминго, но когато изпратих мейл до неговия агент във Виена, не след дълго получих отговор: „В прикачения файл ще намерите отговорите на вашите въпроси”. Като имаме предвид заетостта му, Карерас също реагира много бързо. С Никола Мартинучи се свързах чрез фейсбука на дъщеря му и получих много колоритен спомен, с много чувство за хумор. Защото на един спектакъл на „Тоска” той губи гласа си и във финалния дует Гена изпява своята, на Тоска и неговата партия - на Каварадоси. Гена е разказвала този случай, но без да уточнява името на партньора си. А неоспоримата оперна звезда Мартинучи не само че не се срамува, но и го споделя със самоирония!
Милена подходи като истински изследовател – всичко, за което нямахме точна информация, тя настояваше да го проверя преди да го включа като факт. Това допълнително ме амбицира да бъда максимално точен.
Какво ще научим за Гена, което липсва в другите книги за нея?
Димитър: Като основа за проучванията си използвахме основно монографията на проф. Венелин Кръстев. Но смятаме, че сме успели да направим пълен списък на големите зали, в които Гена е пяла. Сред тях се откроиха парижката „Берси”, Арената на Уембли, както и една удивителна зала в Токио, където Гена е пяла през 1991-ва. Разбрахме, че Гена е пяла в 13-хилядна спортна зала без микрофон – нещо, което трудно можем да си представим. Гюзелев разказа изключително интересен спомен за постановката на „Аида” при пирамидите, сравнявайки гласа на Гена със сплав, която не съществува – стомана и злато.
Друг факт, който досега не бе широко известен, е че Гена е пяла 14-та симфония на Шостакович с големия български бас Рафаел Арие в „Пикола Скала”. Знаменитата фраза на Бръмбаров, която се отнася за Гена, е произнесена пред Рафаел Арие на гарата в Милано. Когато си тръгва за България, Бръмбаров му казва: „Помогни на това момиче, ако можеш! Това е глас, който се ражда веднъж на 100 години!”
Установихме любопитни подробности за „Турандот” в Мюнхен, за което ни помогна Мирела Френи. Разказа своя спомен за „Турандот” в Мюнхен, по-късно открихме и снимка от спектакъла. Френи сподели и съкровени мисли за приятелството им – Гена и Жоро, Мирела и Николай, наистина трогателни случки!
Милена: Трудно се установяват факти, когато няма документи. Намираме например каталог – всичко е написано в него без годината. И започваме да я уточняваме по спомени, по косвени признаци, по записи, качени в Ютюб от фенове на Гена.
Трудоемка работа, но истинско удоволствие за изследователите?
Димитър. Вярно е. Несравнимо е удоволствието от допира с програмите на Гена, например с програмите й от Руан - художествено изработени, със собствен екслибрис, част от тях – с кадифена обложка. Истинска наслада за феновете са и разказите на Гена за някои отдавна забравени певци. Например Джибин, с който тя пее във Франция в началото на международната си кариера. Това е голям певец, бразилец, Жоао Жибин, започнал да пее в Ла Скала в края на 50-те години под името Джовани Джибин. А едни от последните му участия са именно с Гена. Или пък спомените й за Паоло Монтарсоло – съпруга на директорката на школата на Ла Скала.
Работейки с интервютата на Гена успяхме да преоткрием Маргарита Валман, режисьорката, с която тя работи в Театро Колон, във Франция и не само там. Това е забележителна жена, била е лична приятелка на Стефан Цвайг. Много ценна информация съдържат разказите на Гена за театрите, където тя е пяла. Това са свидетелства за едно отминало време – за обстановката в Театро Колон например или за публиката на Метрополитън, за Двореца на изящните изкуства в Мексико, където Гена пее в присъствието на съпругата на президента Лопес Портильо.
„За мен няма значение къде пея – в Ла Скала или в Пловдивската опера”, казва Гена. За нея е важно да има достатъчно време за репетиции, за да е подготвена добре. Недоволна е, че когато е идвала в България, все не достига време за достатъчно репетиции. Сега си обяснявам защо почти никога Гена не беше напълно удовлетворена, когато пееше у нас. Тя е изключителен професионалист и заради това отказва втори сезон с „Ломбардци” в Ла Скала, единствено защото не са предвидени достатъчно репетиции.
Мисля, че книгата показва и промяната в някои от възгледите на Гена в професионално отношение –в началото на кариерата си например тя смята, че за един добър запис трябва да се съберат възможно най-добрите певци. Но на практика те не могат да репетират заедно цял месец. По-късно, вече в годините на зрелостта си тя е убедена, че е по-добре спектакълът да се запише такъв, какъвто е и така да остане за поколенията. Целта ни беше да направим коректно описание на живота й, но с уговорката че не слагаме точка. Бъдещите изследователи на операта тепърва имат голямата задача да изследват в още по-големи детайли живота и кариерата на Гена. В този смисъл тази книга е добра отправна точка за всеки, който има амбицията да направи това.

Изпитахте ли удовлетворение, докато работехте над този проект?
Милена: Навлязох в детайлите на нейната кариера. Радвах се на всеки потвърден факт. Беше важно да сме точни. И съжалявам, че не мога да обсъдя заедно с Гена написаното. Тя наистина ми липсва много! Тя е единствената ми леля, сестра на майка ми. Гена ме осинови по времето, когато започна голямата й кариера. Затова не съм очаквала да си остави ангажиментите заради мен, пък и не е било нужно. За мен се грижеше майка ми, а Гена пътуваше и проявяваше грижите си отдалеч. И го правеше много добре. Беше грижовна, мила. Имаше чувство за хумор и бе много емоционална.

Димитър: Преживях огромно удовлетворение, защото да се заровиш в живота и в творчеството на Гена е преживяване, което не може да се сравни с нищо друго. На моменти изпитвах огромна мъка затова, че нея вече я няма, че всичко, свързано с нея, си е отишло безвъзвратно. Особено остро изпитах това докато проучвах обстоятелствата около смъртта й и при самото написване на текста. Надявам се читателите на книгата да усетят това чувство.

Вие двамата поехте цялата тежест по издаването на „Гена Димитрова – от А до Я”. Подкрепа от държавата, от спонсори?
Димитър: Почти по същото време когато започнах да пиша книгата, започна и търсенето на спонсори. Творбата бе вече в напреднала фаза, когато дойде потвърждението на поканата ни към Хосе Карерас да бъде почетен гост на премиерата. Средства обаче нямаше и проектът бе застрашен от пропадане. Тогава се намеси Милена и заяви, че го поема тя и семейството й...

Милена: Застанахме с цялото ми семейство зад проекта, защото се убедихме, че Димитър Сотиров е професионалист и че подхожда с изключителна прецизност към фактите. Много хора продължават да разказват неверни истории за Гена Димитрова, други си приписват несъществуващи заслуги за кариерата й. Едно от достойнствата на тази книга е нейната автентичност. Защото това е истинската история на моята леля Гена. Надявам се чужди издателства да проявят интерес и да преведат книгата на английски или на италиански, за да може изданието да влезе в големите оперни театри по света, да стигне до хилядите почитатели на Гена.

Прочети цялата новина

Свързани новини: