Израел все пак не удари Иран

ДПА

През по-голямата част от 2012 г., горещият въпрос не бе съсредоточен толкова върху това дали, а върху това кога Израел би нападнал Иран, за да сложи край на предполагаемата му програма за създаване на ядрено оръжие.

В обръщението си към ООН през септември, министър-председателят Нетаняху обяви, че “до следващата пролет, най-късно до следващото лято, при сегашните нива на обогатяване на уран ” Иран ще разполага с достатъчно уран, за да може да създаде бомба.

Намекът в думите му беше, че наближава крайният срок за удар срещу Иран, и предупреждение към онези, които искат да предотвратят появата на въоръжен с ядрено оръжие Иран, че остава малко време, за да действат.

Израел смята техеранската ядрена програма като заплаха за своето съществуване, ако се съди по думите на ирански лидери, че еврейската държава трябва да бъде изличена от картата, да не говорим за подкрепата им за ислямистките радикали в ивицата Газа и в Ливан.

Но международната общественост даде ясно да се разбере, че се противопоставя на едностранен удар от страна на Израел и го призовава да даде време на санкциите да проработят.

Въпреки че американският президент Барак Обама заяви, че няма да позволи Иран да притежава ядрено оръжие и не е изключил военния вариант, израелските лидери настояват, че времето изтича.

“В своята реч Нетаняху сложи началото на обратното броене и обяви графика за възможен израелски удар - ние можем вече да предположим, повече или по-малко точно, кога ще излетят самолетите” - смята Шломо Накдимон, израелски ветеран анализатор, който написа “Първият удар - отчет за израелската бомбардировка през 1981 г. на иракския ядрен реактор Осирак”.

Дали израелските самолети ще излетят е спорен въпрос. Натискът от страна на САЩ все още би могъл да спре ръката на Израел, въпреки че откритите различия между двете правителства имат за нуждата от нападението - и предвид факта, че в миналото Израел е нападал въпреки желанията на САЩ - внасят в уравнението редица променливи величини.

Ключът е в това дали Израел се доверява на Обама и международната общественост да спрат Иран.

Освен това, Израел и международната общественост имат различни “червени линии” за Иран. За Израел, точката, от която няма връщане назад ще бъде достигната, когато Иран създаде реални възможности за разработване и производство на собствено атомно оръжие. За САЩ тази “червена линия” е в момента, когато Иран наистина започна да го произвежда.

Ако Нетаняху спечели изборите в Израел през януари, той може да поиска зелена светлина от Вашингтон, за да нанесе удара. Въобще не е сигурно обаче дали ще я получи. Отношенията на израелския премиер с Обама не са топли, а отношенията с другите световни лидери - от чиято подкрепа той ще се нуждае - също не са много по-добри.

Политиката и действията на израелския лидер - липса на развитие в мирния процес с палестинците, упоритото изграждане на израелски селища на Западния бряг - сериозно подкопават подкрепата за Израел и стесняват полето му за маневриране.

Алон Пинкас, който е служил като генерален консул на Израел в Ню Йорк, смята, че израелски удар сега е по-малко сигурен, отколкото е бил преди шест или осем месеца. “Израел няма друг избор, освен да се довери на курса, по който е тръгнал Обама,” заяви той за ДПА.

Сянката на израелско-иранския конфликт тласна петте постоянни държави членки на Съвета за сигурност на ООН - Китай, Великобритания, Франция, Русия и САЩ - както и Германия, да търсят дипломатическо решение с Техеран.

В момента те работят върху подобряването на пакета от стимули, който в момента съдържа само ограничени оферти за техническо сътрудничество в замяна прекратяване на обогатяването на уран в Иран.

В самия Иран хората са по-малко уплашени от израелска атака и са по-разтревожени от ...

Свързани новини: