Източна Европа търси нови двигатели на растежа

Държавни ръководители и ръководители от банковия сектор в Източна Европа търсят нови двигатели за икономическия растеж в региона, след като мерките за икономии свиха местното търсене, дълговата криза в Еврозоната забави износа, а западните банки оттеглиха част от финансирането си, информира Bloomberg, цитиран от Profit.bg. Членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Евалд Новотни, президентът на централната банка на Унгария Андраш Симор, министър-председателят на Латвия Валдис Домбровскис и Джани Папа, отговаря за бизнеса на UniCredit SpA в Източна Европа, ще водят двудневна дискусия за икономическите предизвикателства в региона на конференция, организирана от Euromoney във Виена. Източна Европа, където притокът на чужди капитали и лесния достъп до кредити бяха в основата на икономическия ръст от по над 5% преди световната криза от 2008 г., в момента изпитва затруднения заради търговските и банковите си отношения с изпадналата в рецесия Еврозона.
Усилията на правителствата да намалят задълженията ограничават потребителското търсене, а ръстът на кредитирането е в застой, тъй като западните банки, които контролират три четвърти от банковите активи в региона, свиват дейността си и подсилват капиталовите си позиции, за да покрият регулаторните изисквания. Разликата в икономическия растеж в Източна Европа и този в Еврозоната е намалял до под 2 процентни пункта, в сравнение с три-четири проценти пункта преди 2008 г., заяви Новотни на пресконференция през ноември, цитирайки проучване на Централната банка на Австрия.
Това означава, че на Източна Европа ще са й необходими 50 години, за да достигне нивата на доходи в Еврозоната, вместо 37 години, според него. За да повишат дългосрочно икономическия си ръст, държавите в Източна Европа трябва да реформират икономиките си, в това число трудовите и пенсионните разпоредби, за да могат да се конкурират в световен мащаб, а не само в Европа, смятат анализатори. Диверсифицирането на търговските партньори извън Еврозоната също би помогнало. Полша и Чехия вече успяха да увеличат търговския си обмен с държавите от бившия Съветски съюз. Износът на Полша за страните от ОНД е нараснал с 21% за първите девет месеца на 2012 г., а този на Чехия с 42%, според HSBC.
Според октомврийската прогноза на Европейската банка за възстановяване и развитие () ЕБВР) 29-те страни от Източна Европа и Централна Азия, в които финансовата институция инвестира, ще отчетат 3.1% ръст на икономиката през тази година, в сравнение с ръст от 2.7% през 2012 г.
И докато перспективите пред икономическия растеж в Източна Европа остават не са особено големи, облигациите и валутите в региона поскъпнаха, тъй като инвеститорите, които се сблъскват с почти нулеви лихвени проценти в САЩ и Европа, търсят по-доходносни ценни книжа на развиващи се пазари, като Полша например.
През миналата година Полша е набрала достатъчно средства, за да покрие около една четвърт от финансовите си нужди за 2013 г. На 8 януари страната се възползва от рекордно ниските лихви и набра 1 млрд. евро от емитирането на 12-годишни облигации.
Полската злота е поскъпнала с 9.4% през 2012 г., което е най-доброто представяне измежду всички валути, следени от Bloomberg. След нея се нарежда унгарският форинт с 8.1% ръст. Чешката крона пък ограничи поскъпването си през 2012 г. до 2%, след като централната банка на Чехия намекна, че може да обезцени валутата, за да стимулира икономиката.
Икономическият растеж в Източна Европа беше повлиян и от отлива на средства от западните банки, които доминират на пазара в региона.
От средата на 2011 г. до второто тримесечие на 2012 г. западните банки, водени от UniCredit, Raiffeisen Bank International AG и Erste Group Bank AG, са изтеглили средства от развиващите се европейски държави (без Русия и Турция), равняващи се на 4% от техния БВП.

Прочети цялата новина

Свързани новини: