Memento: те имат и златни коронки!

Една работничка от ВМЗ Сопот (държавно предприятие, за управлението на което отговорност носи изпълнителната власт) имала златни пръстени. Недоволствала, че не й плащат заплата, но имала наглостта (любима дума) все още нещо да притежава.

Окото, което може да види това, има много специфичен поглед. Със сигурност  забелязва и златните коронки в устите на бабите.

Същото око непрестанно гледа и пресмята спестяванията на хората. Колко са спестявания и колко са на хората, които карат на заплата, не са кумци на министри и не правят алъш вериши с имоти, е друг въпрос. Важното е, че  някакви хора имат някакви пари и това не дава покой. Лишава от сън. Три години и половина, скоро четири, а още не са взети.

Ето и днес: “Има 80 милиарда лева в банките на фирми и граждани. 80 милиарда „за черни дни”? 40 милиарда евро – „за черни дни”? Съжалявам…”

И жилища имат наглеците. Панелни, панелни, но собствени. Трябва да бъдат накарани да ги ипотекират. Т.нар. енергийна ефективност цели точно това, затова в България за нея трябва бъдат принудени да си плащат гражданите, а в Румъния, примерно, тя е грижа на държавата и общините. Щом бъдат ипотекирани, капанът ще щракне. “Деньги ваши станут наши” - както обичат да казват малко по на изток.

Думите: „На госпожата от ВМЗ-Сопот, която ми пращаше лук - всичките й пръсти са със златни пръстени. А ми праща лук. Аз нямам златни пръстени” не са израз на простотия. Или не само. Не са и само пренебрежение към човека, който може би няма ток, за да запържи този лук.

Във фолклора това е намерило израз в  поговорката “Сит на гладен не вярва”.  На разговорния език, роден в началото на 90-те години в среди, които не са чужди на българските властници, това пренебрежение се изразява с израза “Да го духат бедните”.

Думите за  пръстените изразяват начин на мислене. Не може някой да има златен пръстен. Щом има, трябва да му се вземе, трябва да бъде принуден да го продаде на безценица. Освен ако не е приближен.Тогава ще му се подари чужд пръстен, апартамент, дюни край морето или гора. Може и европейски средства.

Точно затова впрочем се забелязват златните пръстени, а не европейските статистики, които сочат като застрашаващ обсега на бедността в България. И се представят лъжливи  оправдания за замразените доходи на същите онези бедни.

Години ВМЗ бил управляван зле, трупал е дългове. Включително последните три и половина. Ами кой го е управлявал? Жената с пръстените ли?

Данни на Сметната палата показват, че 80 от 120 управлявани от икономическото министерство дружества са обявени в несъстоятелност, защото се управляват лошо. Не много различно е положението с фирмите с над 50% държавно участие, управлявани от регионалното и здравното министерство.

Това не се забелязва.”В цял свят фалираха фирми”.

Но за пръстените е налице набито око. За милиардите още повече.

На този фон въпросът със зле управляваните държавни фирми се превръща във второстепенен.

От Кафене.нет

Прочети цялата новина

Свързани новини: