Bundesbank отново пое юздите в еврозоната

В крайна сметка германците печелят. Шест месеца след като президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги разбуни духовете в Германия с прокарването на план за закупуване на държавни облигации въпреки възраженията на Bundesbank, все още не са предприети стъпки за реализирането му.
Независимо че Испания и Италия отказват да потърсят финансово съдействие от Европейския съюз (ЕС), което ще задейства механизма за изкупуване на дълговите им книжа, самата възможност за намеса на ЕЦБ предизвика поскъпване на облигациите на двете държави и съответно спад на доходността по тях. В рамките на същия период еврото се покачи с 10% спрямо долара и 25% спрямо йената. Възстановяването отразява увереността, че еврозоната ще остане непокътната, но не означава, че опасността за Европа е преминала. Очевидно е обаче, че дълбоко вкорененият уклон на Bundesbank за поддържане на силна валута и ценова стабилност продължава да има сериозно влияние в ЕЦБ. Дали това е предимство за Стария континент, тепърва ще се изяснява.
Един от въпросите е колко дълго Европа като цяло ще толерира покачването на курса на единната валута, когато в голямата си част регионът е затънал в рецесия и отчаяно се нуждае от движено от износа възстановяване. Жан-Клод Юнкер, премиер на Люксембург и ръководител на групата на финансовите министри в еврозоната, отправи първия залп тази седмица с изказването, че еврото е на опасно високо равнище. Преувеличението на Юнкер не се връзва с коригираното спрямо покупателната способност и обема на търговията валутно мерило на ЕЦБ, което всъщност е под дългосрочните си средни стойности. Със сигурност обаче изразява позицията на много затруднени европейски бизнесмени, чиято конкурентоспособност страда от по-силното евро.
Всичко това се случи при практическо бездействие от страна на ЕЦБ. В шестте месеца откакто Драги се зарече да направи всичко необходимо да спаси паричното обединение, банката не е купила никакви облигации, не е коригирала лихвените проценти и дори сви баланса си. ЕЦБ дори леко затегна паричната политика в рязък контраст с начина, по който различни германски авторитети описаха Драги през есента (когато Александър Добринт, генерален секретар на Християнсоциалния съюз, посестрима партия на канцлера Ангела Меркел, предупреди, че италианският централен банкер се превръща в европейския фалшификатор на пари). За разлика от Федералния резерв на САЩ, който стартира безсрочна програма за закупуване на облигации в същия период и се зарече да държи лихвата си близо до нулата, докато безработицата не падне на 6,5%, ЕЦБ следва традицията на политиките за поддържане на силна валута.
Миналата седмица Марио Драги отново успя еднолично да промени сметките на фондовете на паричните пазари. След като банката запази основната си лихва на 0,75% за шести пореден месец, в месечната си пресконференция той заяви, че решението е напълно единодушно и не е имало дискусия по въпроса между членовете на управителния съвет. Това предизвика истинско недоумение. Как може управителят на Bank of Spain най-малкото да не постави под въпрос мъдростта на решението да се оставят лихвите в еврозоната над тези в САЩ, Япония, Великобритания и Швейцария, когато безработицата сред младите в Испания е над 50%? Посланието обаче бе ясно – ЕЦБ продължава да е изцяло концентрирана върху ценовата стабилност, дори това да създава известни проблеми за много страни членки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: