Джихадистите в Сирия и западните цели в Турция

 в. Хюриет дейли нюз

Много жертви загубиха живота си в джихадистката атака миналата седмица в Алжир. Всички, особено гражданите, правителствата и компаниите от западните страни, разположени в изолирани райони с компрометирана сигурност, имат основания да бъдат обезпокоени от тази терористична атака.

Историята на въоръжените радикални движения в Близкия изток не започва с Арабската пролет. Но все пак, Арабската пролет предостави плодородна почва за тези движения. Наличната инфорамция сочи, че не би било изненада, ако терористичните атаки като тази в Алжир зачестят.

Военната операция на Франция срещу радикалните ислямисти в Мали отразява асиметрична борба, която със сигурност ще продължи в друга фаза. Нека не забравяме, че джихадистите в Мали придобиха повече сила и мощ след събитията в Либия, като убийството на американския посланик в Бенгази.

Разпространението на идеи, оръжия, милиции и боен опит в Либия вероятно ще се повтори и в Сирия. Целите, разбира се, ще бъдат западните интереси.

Армията на Асад се оттегля и въоръжената опозиция поема контрола над арсенала: оръжията и експлозивите - вероятно включващи и химически оръжия - ще попаднат в ръцете на милиции, които вече са по-добри в боравенето с военно оборудване. Това развитие със сигурност ще засили джихадистката мотивация и конфликтът ще ескалира.

Докато гражданската война в Сирия продължава, много джихадистки кандидати - не само от Турция, но и от цял свят - се записват за участие в борбата. Може да се забележи скоростта на този процес на набиране на бойци и основната мотивация на кандидатите в интернет. Определено те не отиват в Сирия да строят демокрация. Изглежда, че западният дискурс, изграден около имиджа на диктатора Асад, е много по-различен от джихадистките истории на бойното поле.

В близко бъдеще Западът и Турция ще трябва да се изправят пред сериозно джихадитско предизвикателство, независимо от изхода на сирийската гражданска война. Причините за това са следните: Първо, турско-сирийската, сирийско-ливанската и сирийско-йорданската граница не се контролират. Оръжия и въоръжени бойци могат да влизат и излизат лесно.

Второ, държавната власт в Сирия е отслабена. Трето, джихадистите стават все по-локални. Изграждането на местни мрежи продължава необезпокоявано и те по-лесно набират турски граждани. Четвърто, Турция е пълна със западни обекти от типа, който привлича апетита на джихадистите.

Спомнете си бомбените атентати от 2003 г. в банка Ейч Ес Би Си, две синагоги и британското консулство. И накрая, омразата на турското правителство към Асад е причина то да толерира радикалната опозиция в Сирия.

Истинският въпрос е този: Дали правителствата, компаниите и други заинтересовани страни ще се поучат от събитията в Алжир или ще продължат да действат сякаш нищо не се е случило и ще чакат нова подобна криза?

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: